Антоновден ни посрещна със студено слънце и снежна тишина.
Онази тишина, която не мълчи, а разказва – за пътя, за хората и за паметта.
В това зимно утро над 20 туристи поеха по снежния маршрут Просторно – Топчии – Побит камък, за да извървят не просто 10 километра, а път, изпълнен със смисъл. Поход, организиран от ТД „Буйна кръв“- с председател Диана Неделчева – в чест на 148 години от Освобождението на Разград.
Снимка: Данче Бозаджиева
Студът беше истински – минус 10 градуса, но сърцата – горещи.
Снегът беше навсякъде – по дърветата, по пътищата, по нивите… и в очите. Природата ни подари бяла приказка, в която всяка крачка хрущеше, а всяка усмивка стопляше повече от ръкавици.
Началото беше в село Просторно – с топло посрещане, горещ чай и погачи с шарена сол. Малки жестове, които в студа значат много. По пътя – още топлина, още усмивки, още истории. В Топчии и Побит камък – същата сърдечност, същата човешка близост.
Снимка: Данче Бозаджиева
Имаше и мигове на тишина.
Туристите сведоха глави и поднесоха венци пред паметниците в Топчии и Побит камък. Едноминутно мълчание, в което снегът сякаш се оттегли, за да отдаде почит на героите.
Сред групата – хора на всякаква възраст, но с еднакъв дух. Най-възрастният участник – Веска Маркова – на 79 години – крачеше уверено напред, доказвайки, че възрастта е просто число, когато душата е млада.
Снимка: Данче Бозаджиева
Походът завърши, но усещането остана.
Зачервени бузи, измръзнали носове, уморени крака и щастливи сърца.
Да вървиш по снега, да усещаш как студените слънчеви лъчи галят лицето ти и да знаеш, че си част от нещо истинско – това е магия.
Снимка: Данче Бозаджиева
А страничните ефекти на туризма?
Изпотяване, еуфория, много смях и една голяма, снежна щастливост.
Данче Бозаджиева
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
