Той е български телевизионен журналист. Роден в малкия град Разград, сбъдва своята най – съкровена мечта и става част от голямото семейство на NOVA. С богат опит е и в радио ефира – работил е като репортер в „Дарик радио“, радио „НЕТ“ и Българското национално радио. Вече повече от 10 години сутрините ни започват с доза професионализъм, който без колебание откриваме в негово лице. Автор е на документалния филм „През решетките“ – история за процеса срещу българските медицински сестри в Либия. За родния си град споделя, че е част от него, а не просто един спомен. Срещаме ви отблизо с Виктор Николаев. Човекът пример за младите хора и за всички онези, които умело преследват мечтите си. Професионалист, с голямо сърце! Поговорихме си за журналистиката и за още нещо…
Съвременната журналистика застрашена ли е от скоростта на развитие на изкуствения интелект?
Да, това е голяма тема, която все по-често обсъждаме и с колегите, и с приятелите си. Каква част от нашата дейност ще бъде заменена от изкуствения интелект? Едното голямо предизвикателство са фалшивите новини, за които се твърди, че ще съставляват 90 процента от съдържанието в социалните мрежи съвсем скоро. А сега нека си представим, че тези фалшиви новини се бълват, разпространяват и умножават автоматизирано с помощта на изкуствен интелект… Не изглежда като розово бъдеще нито за професията и заетите в нея, още по-малко за потребителите. Ясно е едно – ще трябва да свикнем и да приемем, че е започнало страхотно надбягване – истината обаче е в догонваща позиция. Лъжата е във водеща позиция… А професията ни съществува, за да отсява истината, да я представя и да настоява за нея. Затова си мисля, че в този смисъл призванието ни ще става все по-нужно. Изкуственият интелект трябва да бъде съюзник на истината и изсветляването й, а не обратното. Изключително харесвам примера с ножа – от теб зависи за какво го ползваш – за оръжие, с което нараняваш, или за полезни дейности. Затова трябва да сме в крачка с всичко, появило се, за да държим ножа ние, с нашите познания и ценности, с нашата мисия да се отстоява истината. За да не звуча патетично – смятам, че съвременните журналисти ще бъдат принудени да използват изкуствения интелект и той ще бъде техен инструмент и съюзник. Колкото повече зловредно и фалшиво съдържание се създава – толкова по-необходима ще стане верификацията. Иначе някои от възможностите на изкуствения интелект ясно показват кои дейности ще станат излишни или оптимизирани. Например – ще има ли нужда от 10 редактори в новинарски тв канал или в информационен сайт, които да съкращават и обработват текстове с информация… Или ще е необходим само един, който да прегледа и да потвърди финално вече съкратеното, извлечено и обработено от изкуствения интелект. И да, отговорът тук е, че скоро няма да има нужда от 10 редактори. Ще има ли нужда от презентатори на новини – като че ли няма никакъв проблем SONORA да ни произведе най-красивите и безгрешни „водещи”, които ще ни изчитат текстовете, създадени от онзи редактор, който вече се „сбогува” с 10-имата си помощници… Ясно е, че технологията ще доведе до трус в много професии като преводачи, редактори, художници, счетоводители… Представете си обаче как изкуственият интелект провежда интервю с живи хора, доколко генерираните въпроси ще се съобразяват с човешката реакция на интервюираните? Смятам, че човекът ще си остане незаменим там, където именно човешкият контакт е в основата.
Кои са трите основни стъпки за успешна реализация в свят, в който всичко се купува и продава?
Реализацията наистина се определя основно от търсенето и предлагането. Смятам, че в този смисъл на първо място трябва да успяваш да предложиш с труда си това, което се търси, но в неговата специфика да имаш онези знания и способности, без които системата не може. Уменията, които лесно придобива всеки не са предимство. Естествено, че много по-лесно е за една бензиностанция да си намери 10 служители, които да сипват бензин. Но една редакция не може така безпроблемно да си намери 10 качествени журналисти от днес за утре. Това е професия, в която е инвестирано много време и комплексни познания. Второто най-важно качество, според мен, е да успяваш гъвкаво и постоянно да се учиш на всичко ново, примерът с ползването на изкуствения интелект е точно такъв. Това е предизвикателство и за мен – да не изоставаш технологично. В днешно време можем да видим дори и най-изтъкнати професори, природно интелигентни хора, които не успяват да се справят с елементарни задания като „намери ми най-евтиния полет София-Лондон за датата х”, „колко е разстоянието и времето за пътуване с кола от т.А до т.Б”. Защото не успяват да използват функционално грамотно наличните технологии и да „плуват” в морето от информация. Тук любопитството и експериментите, дори и да сгрешиш, са важни от статичния модел на уж знаещия. Смятам, че това важи в днешно време за всяка професия, не само за журналистите. Успяват тези, които се учат през целия си живот. Третото качество, според мен, звучи банално и декларативно, но е важно. Това е постоянството. Зад него обаче се крие друго – да ти бъде интересно това, което правиш. Иначе постоянството изморява и се превръща в товар. И тук стигаме до удоволствието – според мен то е ключът към добрата реализация. Ако не изпитваш удоволствие от заниманието си, няма как да бъдеш постоянен, няма как да му се посветиш, няма как да се развиваш, няма как да имаш любопитство, няма как да бъдеш гъвкав и да се учиш. Според мен удоволствието е водещ фактор.
Колко смелост е нужна да застанеш пред обектива на критичното общество и да си безкомпромисно искрен със случващото се?
Смятам, че всеки, който застава пред обектива, трябва да е наясно, че ще бъде критикуван, да е наясно, че не събира овациите на всички, че ще събира и симпатии и омраза. Много са темите, които разделят, а хората в публичното пространство са без съмнение и мишени. В този смисъл рецепта за психологическа устойчивост няма. Ако наречем смелостта увереност – то тя идва с течение на времето. Има и самородни таланти, при които стресът е нисък. Що се отнася до искреността – аз се опитвам за себе си просто да се държа естествено. Разбрал съм, че колкото по-естествена и логична е реакцията – толкова по-близо си до зрителите. Когато не знам – питам, когато не разбирам отговора – казвам, че не разбирам. Няма срамни въпроси, но е срамно, когато има логични и очевидно незададени.
Медията способна ли е да сплоти хората?
Има добри примери за това – кампаниите в помощ на хора в беда го доказват. Българите са склонни да помогнат, да бъдат емпатични, да съберат средства за лечение на деца, за изграждане на опожарени домове… Не сме чак такива чудовища, за каквито имаме повод често да се мислим. Каузите могат да сплотяват. Според мен проблемът е, че нямаме каузи.
Журналистът намира ли време за себе си?
Професията е много „изпепеляваща” в това отношение, това е мелачка за време. Много зависи какво точно работим и с каква интензивност. Но в общия случай на нашата професия – тя е идеална за несемейни хора, които могат да са на разположение 24/7. В младостта това не е никакъв проблем, но по-късно нещата се променят. Ако журналистът не възприема поне част от работата си и като време за себе си – ще е много нещастен.
В какво се крие магията на журналистиката? А журналистът магьосник ли е всъщност?
Не знам дали е магия или е богатство. Но аз обожавам нашата професия, защото тя дава възможност за много интересни срещи с хора, за обмен на енергии, за интересни разговори със събеседници от всяка сфера на живота. Професията може да те срещне не само с политици, икономисти или убийци. Професията „Журналист“ ти дава привилегията да разговаряш и да се докоснеш до хора, до които иначе не би имал достъп. Всеки журналист, стига да поиска, може да се срещне с любимия си писател, с актьор, архитект, лекар, мореплавател или обикновен човек, чиято постъпка го е възхитила. Така че магията е в тези срещи, каквито всеки журналист има и предстои да има.
Интервюто взе Патриция Колева, Стажант – репортер
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
