10 истини за живота, които научаваш в 20-те си години

Представяме ви няколко немили, но до болка ясни истини, които всеки човек научава между 20 и 30.

Нито си най-умният, нито си най-хубавият

Като цяло приятната идея, че светът се върти около теб, започва да губи от блясъка си, след като поредната “любов на живота ти” те зареже като куче. Такъв е изразът. Всъщност той/тя обича животните. Със сигурност повече, отколкото някога теб.

Изобщо внушената от безграничната родителска любов представа, че вечно някой с нещо ти е длъжен, се изпарява безследно в рамките на това особено катаклизмично десетилетие от живота ти и ако си късметлия едва ли някога ще се възвърне отново до последния ти ден.

Ако не вземеш мерки, ставаш дебел

Баничките, пиците, зрънчото и газираните напитки с дюнер в малките часове на нощта са приятно нещо. Когато си на 16. След 22-23 обаче нещо става с метаболизма ти и ненадейно нещата, с които си се тъпчел свински довчера, започват да ти личат свински днес.

Не, не ти е бразилско дупето. Т.нар. бразилско дупе се прави със спорт. Твоето си е просто голям гъз. Нека не се заблуждаваме. Слава Богу, с малко повече усилия, човек лесно може да се вкара отново във форма. Иначе казано, хубаво е, че имаш книжка от 18-годишен, но имаш крака от много преди това. Случайност? (Б.р.: Не мисля.)

Приятелите не са това, което бяха

Клетви във вечна дружба, рискови пътувания на стоп в чужди земи след употреба на странни субстанции. Сутрини на плажа, рождени дни в районното… Общите спомени и общата липса на такива… Заедно сте, каквото и да става. Дори да не се виждате, вие пак…. Всъщност, глупости на търкалета.

Истината е, че между 20 и 30 по-голямата част от приятелите ти изчезват, а тези, които остават, виждаш веднъж в месеца, защото работят, имат сериозни връзки, все повече от тях започват да раждат, а някои дори спират алкохола. Последното може да е наистина фатално не само за дружбата ви, но и за самия човек. Ако наистина някога сте го обичали, кажете му, че греши.

А също и махмурлукът

Мъглив и неясен е обикновено моментът, в който от човек, издържащ на тридневни партита в някакви запустели горски хижи без ток и вода, се превръщаш в човек, който минава за половин час и бърза да се прибира, защото трябва да става рано. Един ден просто разбираш, че чисто физически нещата не са същите. Навремето ти беше лошо по 2 часа сутрин и то умерено, а сега след напиване два дни не знаеш къде се намираш.

Хубавото е, че ако не си с диагноза “вечен пубертет” и се развиваш нормално, настъпва мигът, в който просто предпочиташ да се размажеш на дивана в хола с чаша вино пред това да се размажеш с тийнейджърите и обърканите си трийсетгодишни приятели, които просто отказват да приемат прекрасния иначе факт, че вече не са на 17.

Парното струва пари

Често докато си студент вашите ти плащат или ти помагат с някой-друг лев. Ако баща ти не притежава фабрики обаче, а повечето бащи не притежават такива, в един момент осъзнаваш истинската стойност на парите. Понеже ти се налага да работиш за тях. Да дадеш половината си заплата за сметки е само част от горчилката, с която животът те сблъсква в тези златни години.

Няколко години след като си навършил 20 осъзнаваш, че свободата не е да тичаш бос на самотен плаж, до който си стигнал на стоп и да гребеш русенско варено с пръсти от консерва, с цветя в косите и хипарски химни на уста. Свободата е бачкане. Бачкаш, изкарваш пари, самостоятелен си. Това е.

Родителите ти остаряват

Докато ти се бориш с бесовете на “най-хубавите си години”, вашите също се променят. След като години наред се трудиш по посока на тоталната си еманципация от тях, майка ти вече не напира да ти звъни всеки ден, както преди, което силно те озадачава. Разтърсващ е моментът, в който, както си бил център на вселената за тези хора цял живот, изведнъж осъзнаваш, че на тях самите им е супер, когато не си наоколо за дълго.

Свикнали са си хората, к’во? Спокойно им е. Не искаше да те занимават? Ето – не те занимават. Хубаво е да намериш златната среда между “аз съм нехранимайко, ще горя в ада, защото не им обръщам внимание” и “вие сте виновни за всичко”. След 20 натам само ти си си виновен. Никой друг.

Лошите ти черти се влошават

Изконна вселенска истина е, че колкото повече години трупаш, толкова по-неприятен човек ставаш. Просто всичките ти гадни навици и черти от характера рецидивират, освен ако не полагаш целенасочени активни действия в обратната посока.

Тези десет години са най-доброто време, в което сам да видиш отвратителните си недостатъци и да се опиташ да ги промениш. Не че животът няма да те постави в един тон кофти ситуации, в които да се оперираш от детинския си егоцентризъм. Ще. И още как…

Много често си напълно сам

Един от големите шитове и едновременно ползи на съзряването е самотата. И тук не става дума за физическа самота, липса на гадженце, малко приятели или някакво странно отшелничество, инициирано от теб самия. Не, не са изключени. Просто се оказва, че има страшно много решения, които никой не може да вземе вместо теб. Всъщност – повечето са такива.

Съществуват безброй много ситуации, в които никой не може да те разбере и никой не може да се постави на твое място. И това е нормално. Не че не им пука за теб, просто всеки си носи това, което си носи. И си го носи сам. Всъщност, няма драма. И това е най-хубавият извод, до който можеш да достигнеш преди да навършиш 30. Драмата е за тийнейджърите. Честно.

Човешките отношения не са просто нещо

“Никога повече няма да допусна някой да се държи с мен така”, “Не дойде на рождения ми ден, край!”, “Щом се обичаме, нищо не може да ни спре” и т.н. все повече губят смисъл и логика, като понатрупаш малко опит в общуването с хората.

Колкото повече време минава, толкова по-редовно всякакви принципи и измислени закони във връзките с останалите се сгромолясват. Сякаш го е казал Паулу Коелю, но, да – хората идват и си отиват. Повече си отиват. По-малко идват. Някои остават. Последните са важни.

Не може всичко

Има безброй народни сентенции със същото значение. Като “Не може и кино, и сладолед” и други, които са нецензурни, но се сещате. Ако на 20 изобщо не знаеш какво ще правиш с живота си, но не ти и пука особено, то на 27… пак не знаеш, но си доста наясно, че някои неща са с приоритет, други може да почакат. Трети си ги отписал напълно и по-добре.

Няма как да си парти енимъл в перфектна физическа форма с невероятна кариера, страхотна връзка и всички да са луди по теб. Така де, все нещо винаги някъде няма да е наред. Което е добрата новина. Иначе просто ще умреш от скука…

Автор: Антония Антонова за Binar.bg

Върни се горе