24 години от смъртта на една легенда

На 1 май 1994 г. бразилският пилот Айртон Сена, трикратен световен шампион във Формула-1, води в рестартираното състезание в Сан Марино. Неочаквано неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение при навлизане в завоя „Тамбурело” и се удря в насрещната бетонна стена. Айртон получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейството му се съгласява да бъдат спрени животоподдържащите системи.

Към 1994 г. 34-годишният Сена вече е легендарна личност и то само след 10 г. участие във Формула-1. Стилът му на каране е безкомпромисно решителен и рисков, граничещ с опасен. Според много анализатори, Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1. Предната година той постига договорка с Макларън, според която ще му се заплаща за всяко състезание отделно по 1 млн. долара. Той печели първите позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия. Въпреки това той споделя с най-близките си хора, че автомобилът на „Уилямс” е далеч от перфектния състезателен болид.

В края на април 1994 г. Сена участва в поредния етап от световния шампионат Формула-1. На 29 април е поредната тренировка на пистата “Енцо и Дино Ферари” в Имола. На 16-та минута става тежко произшествие – Рубенс Баричело се разбива със своя болид. За щастие младият бразилец се разминава само със счупени ребра, но колата изглежда ужасно.

На 30 април започва квалификацията. Всички очакват основната борба за полпозишъна да се разиграе между Сена и Шумахер. Михаел е лидер в световния шампионат с 20 точки, Сена има в актива си две отпадания. ФИА въвежда нови правила, които забраняват използването на системата ABS, тракшън и ланч контрола, както и активното окачване. Който успява да се адаптира, постига добри резултати.

Сена обаче не е доволен от управлението на автомобила. На тестовете се оплаква, че кормилото му не е удобно разположено в кокпита, и моли механиците да го коригират. Те скъсяват кормилната ос и съединяват тръбната сглобка.

Само 18 минути след началото на квалификацията става катастрофа. Младият австрийски пилот Роланд Ратценбергер се разбива и загива. На скоростната права му се откъсва задния стабилизатор, притискащ го към бетона. С 320 км/час той се отлепя от земята, прелита няколко метра и се врязва в бетонната стена над предпазните гуми. Умира на път за болницата, без да дойде в съзнание. След шокиращия инцидент пистата следва да бъде закрита, състезанието отменено и да се проведе подробно разследване. За да не губят пари обаче, шефовете на ФИА и ФОКА се договарят с полицията и съдиите да не отменят старта.

Идва неделния ден на 1 май. Сена взема в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия Роланд Ратценбергер.

Във въздуха витае напрежение след станалите произшествия. Преди старта Сена подава ръка на Прост, който по-късно ще каже: “Забелязах нещо необичайно в Айртон, гледаше много странно.” Сена очевидно няма желание да стартира, но е предан на отбора си и сяда в болида.

Сена повежда пред Шумахер. На трета редица не успява да потегли Юха Ярви Лехто (Бенетон) и Педро Лами (Лотус) се врязва в него. От лотуса на Лами се откъсва колело. То излита в тълпата, удря полицай и трима зрители, един от които изпада в кома. Парчета от болидите се разпръсват по пистата, но състезанието не е спряно. Излиза кола за сигурност, която води колоната няколко обиколки, докато изчистят отломките. После състезанието е подновено. Напрежението се сгъстява. Повежда Сена пред Шумахер и Бергер.

На седмата обиколка при влизането в бързия завой “Тамбурело” болидът на Сена „Уилямс Рено” с №2 без видима причина напуска пистата и се насочва директно челно към насрещните бетонни ограждения с 250 км/час. След удара колата се разбива в стената и се връща обратно на платното. Ударът е жесток. Колелата прелитат над главата на преминаващия Шумахер. Камерите показват Сена, който седи в кокпита и помръдва главата си, давайки признаци на живот. Това обаче е последното движение на пилота. Парче от окачването на болида пробива черепа му. Лекарският екип идва само след минута.

Състезанието е спряно и в продължение на 40 минути лекарите се опитват да стабилизират състоянието на бразилеца. Още на самата писта медиците правят трахеотомия, но без особен резултат. След това полагат Сена на носилка и с хеликоптер го откарват в болницата “Маджоре” в Болоня, където така и не идва в съзнание. В 18:20 часа д-р Мария-Тереза Фиандри дава заключение: смърт вследствие на голяма загуба на кръв от прекъснатата сънна артерия и мозъчна травма. Информацията за обстоятелствата около смъртта му остава много бедна, но въпреки това е безспорен факт, че причината за смъртта на пилота е фаталната рана в областта на дясната вежда, причинена от пробилия каската носач от предното окачване, счупен следствие на сблъсъка с бетонната стена.

Причината за повредата довела до невъзможността на автомобила да завие преди фаталния сблъсък и до днес е спорна: допуска се спукана гума, други си спомнят регулираната ос на кормилото. Смъртта на Сена e последният смъртен случай във „Формула-1“ досега след взетите мерки за повишаване сигурността на пилотите.

Анкета на британското списание „Autosport” през 2009 г. определя Айртон Сена за най-великия пилот във Формула-1 за всички времена от 217 бивши и настоящи състезатели във Формула-1.

/По материали в интернет/

Върни се горе