На 2 септември църквата почита Преп. Йоан постник /патриарх Константинополски/ и Свети 3628 мъченици в Никомидия.
Житие на свети Йоан Постник, патриарх Константинополски
Светителят Иоан се родил в Константинопол; и се подвизавал по времето на царете Юстин (1), Тиберий (2) и Маврикий (3). Първоначално бил майстор на златни изделия; по своя добродетелен живот бил мъж благочестив, обичащ нищетата, страннолюбив и богобоязлив.
Като приел в дома си един палестински монах на име Евсевий, Иоан живеел заедно с него. Веднъж, когато вървели заедно, този монах бил от дясната му страна. Неочаквано чул, че някакъв непознат му казва: „Не бива, отче, да вървиш от дясната страна на великия“. Това било Божие предзнаменовение за Иоан, че ще му бъде поверено великото архиерейско служение.
Монахът го разказал на блажения Евтихий, патриарх Константинополски (4), който започнал да увещава Иоан да приеме пострижение, тъй като го смятал за достоен.
(1) Юстин II Младши – източноримски император; царувал от 565 до 578 г.
(2) Тиверий – приемник на Юстин II, царувал от 578 до 582 г.
(3) Приемник на Тиверий, царувал от 582 до 602 г.
(4) Евтихий най-напред бил патриарх от 552 до 565 г.; след него, в продължение на пет години, бил патриарх Иоан III Схоластик; след това Евтихий отново бил възведен в патриаршество и бил патриарх до самата си смърт в 582 г., когато на негово място бил възведен свети Иоан IV Постник.
Стоейки на молитва в църквата на свети Лаврентий, свети Иоан имал следното откровение: в олтара той видял множество светии, които обличали върху себе си бели, блестящи дрехи и пеели прекрасни песнопения. След това от олтара излязъл някакъв човек със съд, от който щедро раздавал милостиня на множеството събрали се бедни; но съдът не оставал празен. Когато един от бедните възкликнал: „Господи, помилуй, кога най-сетне ще се изпразни този съсъд!“ – и съдът веднага се изпразнил.
Това откровение накарало преподобния да се замисли и той се удивлявал на видението, което било предзнаменование както за бъдещия му сан, така и за голямата му щедрост към бедните.
След известно време Константинополският патриарх Евтихий починал и, по Божия воля, свети Иоан, като достоен, бил избран и предназначен за ръкоположение, но не се съгласявал, докато не видял следното страшно видение: от едната страна се виждало море, стигащо до небесата, и страшна огнена пещ; от другата страна – множество ангели, които му казвали: „Ти не приемаш престола – нека бъде някой друг, но ти ще бъдеш наказан от всички нас“.
Газа е разположена на брега на Средиземно море. В древността била един от петте най-известни филистимски градове и служеле за граница на хананейците в Южна Палестина. В Новия Завет за Газа се споменава само в историята за обръщането на велможата на етиопската царица Кондакия (Деян. 8:25). От IV в. Газа била вече християнски град, а през VII в. била покорена от мюсюлманите. Бел.ред.
След като ангелите заплашително му казали това, той, макар и против желанието си, се покорил и бил поставен за Константинополски патриарх.
В този сан той водел постнически и добродетелен живот до самата си смърт, както свидетелстват за това чудесата му. С молитвата си и кръстното знамение той укротил силно морско вълнение. Направил да прогледне един слепец на име Иоан, от Газа*, полагайки на очите му частица от Тялото Христово с думите: „Изцелилият слепия по рождение, да изцели и тебе“, и слепият начаса прогледнал.
Веднъж, по Божие допущение, в Константинопол имало страшен мор.
Преподобният се молел Бог да отклони Своя праведен гняв. На един от верните си слуги заповядал да вземе два съсъда – единият пълен с малки камъчета, а другият празен, да стои на мястото, където донасяли мъртвите и да ги брои, пускайки камъчета от пълния съсъд в празния. Първия ден слугата изброил триста двадесет и трима мъртъвци и съобщил за това на светеца.
Свети Иоан предсказал, че морът ще се прекрати; което започнало да се сбъдва с всеки изминат ден, защото втория ден слугата, който стоял там и броял донесените мъртъвци, видял, че са по-малко, третия ден – още по-малко, а в неделя, според предсказанието на светеца и по молитвите му, морът окончателно се прекратил.
Въздържанието на свети Иоан било такова, че шест дни не вкусвал никаква храна, а на седмия – малко плодове: или пъпеши, или грозде, или смокини. Така се хранел през цялото време на своето светителство. Спял съвсем малко, и то седейки; при това завързвал неголяма връвчица за една свещ и слагал съд с вода, та когато свещта догори и връвчицата падне в съда, се чувал шум, който го събуждал. Светецът постоянно пребивавал в молитва и подвизи, борейки се със страстите.
Многократно обръщал в бягство нашествието на другородци и избавял от гибел града със своите молитви и пост; опазил паството си невредимо от видими и невидими врагове; бил много милостив, бил баща на сираците, хранител на бедните, защитник на обидените, ревнител по Бога, изкоренител на всяко зло.
Веднъж в петък на светеца било известено, че на другия ден ще има конно състезание: тогава било събота на Петдесетница. И светецът отговорил:
„Да няма конно състезание в светата Петдесетница!“ и паднал на колене, се молел на Бога да се яви някакво знамение за осуетяване на това дело. Когато всички се събрали и състезанието започнало, внезапно се надигнала силна буря, с гръм и мълнии, завалял дъжд и силен град и от страх всички се разбягали от зрелището.
Преподобният имал и власт да изгонва нечистите духове. Една жена, която имала бесноват мъж, го завела при един пустинник, но той й казал: „Иди при светейшия Иоан, патриарх Константинополски – той ще изцели мъжа ти“. Като изпълнила това, жената получила желаното и заедно с мъжа си, изцелен от преподобния, си отишла с радост у дома. И изобщо много болни получавали изцеление от светеца. Много жени по неговите молитви се освобождавали от безплодието.
Така, пасейки словесното стадо, преподобният в почтена старост достигнал блажена кончина и преминал от земята в небесните обители*. Когато тялото на светеца вече лежало мъртво, при него дошъл да се прости известният началник на областта Нил, навел се и го целунал. А светецът, бидейки мъртъв, пред очите на всички и за тяхно удивление прошепнал на началника няколко думи на ухото, които той на никого не казал.
Това станало на 2 септември 595 г. след Рождество Христово. Бел.ред.
Погребали свети Иоан в олтара на светите Апостоли, като достоен за такава чест, прославяйки и благославяйки дивния в светиите Бог – Отец и Син, и Свети Дух. Амин.
В памет на 3618-те мъченици, пострадали в Никомидия
При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан* в Никомидия** пострадали за Христа 3618 мъченици, дошли от Александрия.
В 284 г. Римската империя се разделила на Източна и Западна: Източната управлявал Диоклетиан, а Западната – неговият приятел Максимиан, царували от 284 до 305 г.
Никомидия – столица на Източната империя, резиденция на император Диоклетиан.
След убийството на свети Петър, архиепископ Александрийски, убийците му повярвали в Господа, заедно с всичките си домашни и с много други, желаещи да умрат за Христа. Вземайки със себе си жените и децата си и всичките си близки, те доброволно отишли в Никомидия на мъчение за Христа и се явили пред царя, възкликвайки: „Ние сме християни!“.
Като чул това, Диоклетиан се смутил и отначало посредством ласкателства ги увещавал да се отрекат от Разпнатия, но когато те не се подчинили, заповядал на войниците да ги посекат пред него с мечове и да хвърлят телата им в планинските пропасти.
Много години по-късно честните мощи на светите мъченици били намерени, поради последвалите от тях чудеса.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
