Кметовете искат твърди бюджети срещу бедствия.
50% от събраните чрез видеокамери глоби за пътни нарушения и превишение на скоростта ще отиват в общините.
Този ангажимент пое пред кметовете на 13-та годишна среща на местните власти, организирана от НСОРБ, зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов.
Отчисленията за общините ще започнат, след като Народното събрание приеме промените в закона за местните власти и този за движението по пътищата, което трябвало да стане до пролетта на 2019 г., обясни Ципов.
Условия общините да получават отчисления от пътните глоби, наложени с електронен фиш, било да имат монтирани камери на своя територия. Ципов не уточни дали става въпрос за камери за сигурност или ще се иска специално наличието на камери за засичане на скорост.
Глобите ще продължат да се налагат от МВР и да се събират от НАП, обясни зам.-министърът. Отчисленията най-вероятно ще стават през фонд „Пътна безопасност“, в който постъпват пари от налаганите пътни глоби. Общините пък ще дават заявки за парите, които ще са им нужни за усъвършенстване на видеонаблюдението.
Всички общини трябва да свържат своите видеокамери с Информационната автоматизирана система за сигурност на МВР, както това вече направи преди европредседателството София, обясни Ципов на събраните в Албена кметове. В районите с видеонаблюдение в столицата престъпността е спаднала с 30-40%, похвали се зам.-министърът.
След камерите в София започва интегриране на видеонаблюдението на Бургас, Пловдив, Русе и Кюстендил с центъра на МВР.
Видеокамерите, които са свързани с центъра на МВР, ще позволят на общините да налагат глоби дори за движение на неекологични автомобили в централните градски части, каза пък шефът на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на вътрешното министерство Младен Петров. МВР ще добави в системата възможност за разпознаване на регистрационната табела и моментално засичане в масивите на КАТ за возило с какъв евростандарт на двигателя става въпрос и дали има право да се движи в определени градски зони, обясни той.
Общините да получават твърда субсидия за превенция на бедствия, а не да кандидатстват пред междуведомствената комисия на правителството за финансиране, поискаха кметовете. Тази промяна щяла да им даде възможност да планират дейности по обезопасяване на реки, свлачища и напоителни канали. В момента комисията разпределя 72 млн. лв. на година, което е крайно недостатъчно. Освен това заявките на местните власти за помощ се бавят, независимо дали става въпрос за превенция или компенсиране на спасителни дейности, обясни кметът на Димитровград Иво Димов.
София е единствената община в страната, която си има свои спасителни отряди, обяви пък столичната кметица Йорданка Фандъкова. В дирекцията работят 35 души, които дават денонощни дежурства и се включват в спасителни акции както в София, така и в помощ на други пострадали от бедствия общини.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
