Повечето от пътищата ни са опасни

Обрасли пътища с трева, стърчащи клони, липсващи или поставени не на място знаци, изтрита маркировка, неправилно поставени мантинели – това са само част от елементите на пасивната пътна опасност. Тяхното поправяне би довело до намаляване на катастрофите и жертвите на пътя. Инвестициите не са големи и се оценяват на около 10.5 млн. лв.

Ограничителните и интелигентни пътни системи са гаранция за по-голяма безопасност на пътниците, по-малко поражения на превозните средства и най-важното спасяват човешки животи, каза Николай Иванов, председател на Българската браншова асоциация “Пътна безопасност” (ББАПБ) на конференция по пътна безопасност, проведена през седмицата в Правец. Тя е част от европейския проект RADAR, който има за цел да направи оценка на риска по пътищата в Дунавския регион. В него участват 11 страни, сред които и България.

Въпросът с пътната безопасност през последните години стана актуален след множество тежки пътни инциденти. При последния край Своге жертвите достигнаха 20 души. Това наложи кабинетът да обръща все повече внимание на проблема. Бившият регионален заместник-министър Малина Крумова беше натоварена от премиера Бойко Борисов със задачата да създаде нова държавна агенция по пътна безопасност, пише mediapool.bg.

Моментната снимка на пътищата у нас показва, че над 70% от проверените 641 км са рискови. Страната ни е начело по загинали на пътя в Европа – 96 на 1 млн. души. Преди нас е само Румъния. Дори съседите ни Сърбия и Македония, които не са част от ЕС, имат по-ниска смъртност при катастрофи – 80 на 1 млн. души, а в Исландия, Швеция, Великобритания, Малта, Холандия при пътни инциденти загиват под 40 на 1 млн. души. Това показват резултатите от европейския проект SENSoR, проведен в 14 европейски страни, които са направили оценката на риска на пътя. Тя показва вероятността от катастрофа и доколко пътят предпазва от настъпване на фатален край след произшествие.

МВР обаче е резервирано към тези данни. Причината е убийството на журналистката Виктория Маринова, защото фалшиви новини успяха да заблудят не само представители на Европейската комисия, но дори и самия председател на ООН Антонио Гутиереш, че няма свобода на словото у нас, отбеляза заместник-вътрешният министър Стефан Балабанов от квотата на ВМРО, по време на конференцията. След “лиричното” му, по негови думи, отклонение той вси пак призна, че показателите ни по отношение на пътната безопасност не са добри като се започне от инфраструктура, пътна сигнализация, нивото на травматизъм и се стигне до теоретично и практическо обучение на бъдещите шофьори и ефективността на контрола по пътищата.

Сега държавата взима мерки по пътна безопасност изцяло по препоръки на прокуратурата, каза Камен Кичев, който е член на Българската браншова асоциация “Пътна безопасност” (ББАПБ) и изпълнителен директор на “ПСТ Груп”.

Визия нула – непостижима цел

Затова изпълнението на заложената цел в Националната стратегия за подобряване на безопасността по пътищата, т.нар. Визия нула от 388 загинали през 2020 г. изглежда непостижима, смята Алекси Кисяков, бивш шеф на КАТ.

Въпреки предприетите мерки за намаляване на жертвите, за миналата година техният брой остава относително висок – 682. Подобна е ситуацията и с броя на ранените. Заложено е техният брой да бъде сведен до 6363 приз 2020 г., но за миналата година те са били 8680.

Анализът на данните показва, че страните, които са предприели мерки по пътна безопасност значително са намалили броя на жертвите за периода 2010 – 2017 г., каза Кисяков. Най-голям спад отчита Естония от 39%, като загиналите са 36 души на 1 милион, следвана от Гърция с 38% спад до 69 на 1 млн. души. За България намалението е с 9% до 96 загинали на 1 милион.

Неправилни маневри, превишена скорост, отнемане на предимство, неправилно изпреварване, навлизане в насрещната лента – това са основните причини за катастрофите у нас, каза комисар Росен Рапчев, началник на отдел “Пътна полиция” при Главна дирекция “Национална полиция”. Той посочи, че нивата на шофиране без книжка, след алкохол и наркотици остават високи.

Само за първите девет месеца на годината от КАТ са засекли 15 221 шофьори без книжка, 8867 – след употреба на алкохол и 2444 – на наркотици. Автомобилите, останали без регистрационни табели, са 13 795.

Пътища с черни точки

Освен проверките на пътните полицаи е необходимо да се правят и одити на пътя съгласно европейската директива за пътна безопасност. Тяхната цел е да се направи независима оценка, която да открие проблеми на най-ранен етап още при проектирането, за да ги смекчи или елиминира, така че да ограничи риска на различните групи участници в движението по време на експлоатацията на пътя, обясни инж. Росица Спасова, одитор по ПБ от ББАПБ и управител на “Трансконсулт 22”.

По думите ѝ одитът по пътна безопасност е важен, защото спестява разходи от предотвратени катастрофи, води до по-високо качество на проектите и по-добри съоръжения. Росица Спасова каза, че одити се извършват, но направените препоръки след това не се изпълняват и даде за пример такъв с магистрала “Тракия” с неправилно поставени мантинели и знаци.

От пътната агенция обясниха, че правят всеки месец инспекции на магистралите, на пътищата първи и втори клас – на тримесечие, а на трети клас – на половин година. Признават, че има проблеми с маркировката и пътните знаци, но се оправдават с липсата на пари. При необходим бюджет за пътни знаци от 3 млн. лв., АПИ разполага само с половината сума. Средствата за пътна маркировка са пък едва 5.5 млн. лв., което е близо четири пъти по-малко от нужните, посочи Дафинка Пангарова от АПИ.

В същото време почистването на храсти и клони край пътя подобрява видимостта и предотвратява до 5% от всички катастрофи, поставянето на предпазни огради или насипи – с до 50%, подмяната на сгрешени пътни знаци – до 10% по-малко катастрофи, а сигнализирането на опасни завои – с до 35%, показват данните, каза Росица Спасова.

По думите ѝ най-характерните недостатъци, откривани при проверка на магистрали, са лошо отводняване, недостатъчно разстояние между пресичания, неосигурена минимална дължина на ускорителните шлюзове, липсващи или неправилно поставени съоръжения за пасивна сигурност, като мантинели например, оптическо потъване на трасето.

Поради липса на средства сигнализирането за тези проблеми може да става с “черни точки”. Това е триъгълният знак, върху който има черна точка за място с концентрация на пътно транспортни произшествия. Според евроизискванията те трябва да се поставят само временно, докато се вземат мерки за отстраняване на проблема, но у нас поставени веднъж остават за постоянно.

Според Росица Спасова е необходимо да се разшири обхватът на одита по пътна безопасност и процедурата да стане задължителна преди въвеждането на пътя в експлоатация с т.нар. Акт 16. Освен това, съгласно добрите европейски практики, одити трябва да се провеждат от обучени експерти или поне ръководителят да има сертификат по пътна безопасност.

У нас това се прави предимно от Агенция “Пътна безопасност”, в която голяма част от областните пътни управления няма дори нито един дипломиран пътен инженер, а какво остава за сертифициран одитор, твърдят от ББАПБ. От АПИ признават, че имат проблем с кадрите заради ниското заплащане.

Какво да се прави

Необходима е оценка на състоянието на цялата пътна мрежа в страната – над 41 000 км републиканска и общинска мрежа, каза Николай Иванов. По този начин ще има ясна картина за състоянието на пътната мрежа у нас.

Необходимо е също така да се оцени ясно риска от смъртност и нараняване по пътищата. Следващата стъпка е да се направи план за ремонт, рехабилитация и поддръжка на цялата инфраструктура за период от 15 години. За това трябва да се използва опитът на целия наличен ресурс в тази област – проектанти, пътни експерти, одитори по пътна безопасност, представители на браншови организации и сдружения, каза Иванов.

Много важно е да се въведе и интегрирана информационна система за анализ на пътната инфраструктура, защото това може да намали до 30% разходите за пътища у нас, каза Калин Калчев от ББАПБ.

Чрез камери и умни технологии могат да се следят шосета, да се правят анализи на участъците с концентрация на пътно-транспортни произшествия, да се информират шофьорите за състоянието на пътя, посочи Калчев.

През септември 2015 г. АПИ пусна мобилното приложението LIMA, което да дава актуална информация в реално време за затворени пътища, ремонти, задръствания, катастрофи, обходни маршрути. Въпреки че е в употреба повече от три години, до момента от АПИ не са отчитали публично какъв е ефектът от него и доколко се ползва от шофьорите.

Върни се горе