Ранното ставане е от полза единствено за капитализма

Интернет упорито се опитва да ни убеди да започнем да ставаме рано. Почти във всеки сайт има статия как събуждането преди зазоряване е най-доброто, което можем да направим в живота си.

За пример се дава актьорът Марк Уолбърг, който се събужда в 2:30 ч. сутринта, за да отиде на фитнес, който му помага да остане фокусиран върху това, което иска да постигне. Разказва се и за служител на банката HSBC, който ставал в 5:30 ч., използвал сутрешните часове за медитация, пиене на зелен чай и разговори с приятелите и семейството през интернет. Дори вестник New York Times писа преди пет дни, че 300 анкетирани успешни хора са определили, че средното време за събуждане на един бизнес лидер или олимпиец е в 6:27 ч. сутринта.

Но култът към ранното ставане пропуска нещо очевидно: за да се случва то, е нужно да е налице и друго условие. Или казано по друг начин – ако ставате толкова рано без да си лягате рано, ще бъдете много уморени и нуждаещи се от сън. Ако пък си лягате рано, това означава, че трябва да ограничите дейността в други области от живота си, които не са свързани с работата. Такива например са воденето на домакинството, излизането на по питие с приятели, четенето на книги, гледането на филми и т.н.

Дори по-лошо, идеята за ранното събуждане изобщо не подлага под въпрос факта, че основната мотивация за максималното ползване на сутрините е да се отвори по-голям часови пояс за работа. Тъй като изискванията на работодателите надхвърлят значително това, което е възможно да се свърши за един осемчасов работен ден. Тези, които защитават ранното ставане, ни препоръчват не да ограничим работата, а да намерим ефективни начини да я вършим повече часове наред.

Така се оказва, че събуждането рано не е особено полезно за хората, а по-скоро е полезно за капитализма. Както пише Николас Лезард в своето ревю на книгата “24/7: Късният капитализъм и краят на съня” на автора Джонатън Крари: “Днес сме готови да сме безсънни, а що се отнася до капитализма, за него ние не сме нищо повече от единици, за да продължат икономиките да функционират”.

И така, докато някои идеализират ранното ставане и го препоръчват на всички, от чисто практична гледна точка е странно да караш някого, който се събужда трудно дори след изгрев, да става още по-рано, убеждавайки го, че има специални часове от 24-часовото денонощие, които могат да се използват по-добре. Ранното ставане неминуемо се случва с цената на нещо друго. 

Източник: Quartz 

Върни се горе