Защо ни влече алкохолът?

Учените от Университета Браун твърдят, че алкохолът влияе върху формирането на спомените и променя протеините в мозъка, което води до влечение към алкохола.

Едно от многото предизвикателства в борбата с пристрастяването към алкохола и други злоупотреби с вещества е рискът от рецидив, дори и след дълъг период на въздържание.

Дори досадните плодови мушици имат влечение към алкохола и тъй като молекулярните сигнали, които участват във формирането на приятните и неприятните спомени на мухите, са почти същите като тези при хората, те са добър модел за изучаване.

Ново проучване върху плодови мушици установява, че алкохолът променя пътя на образуване на паметта и променя протеините, експресирани в невроните, които формират влечението, подчертава MedicalXpress.

Оказа се, че само няколко напитки на вечер могат променят начина, по който се формират спомените на основно, молекулярно ниво.

Това може да обясни защо се проявяват рецидиви дори при алкохолици, които са се въздържали от употреба в продължение на няколко години.

“Едно от нещата, които се опитахме да разберем, е защо злоупотребата с наркотици може да предизвика приятни спомени, независимо, че всъщност са невротоксини”, коментира авторът на изследването Карла Каун (Karla Kaun).

“Всички употребявани наркотици – алкохол, опиати, кокаин, метамфетамин – имат нежелани странични ефекти. Те карат хората да се чувстват зле или предизвикват махмурлук, защо ги намираме за толкова приятни? Защо си спомняме добрите неща за тях, а не лошите. Моят екип се опитва да разбере на молекулярно ниво как наркотиците влияят на спомените и защо причиняват трудно преодолимо привличане.”

Ако изследователите разберат какви молекули се променят, когато се формира влечението, тогава ще могат да разберат как да помогнат за възстановяването на алкохолиците и наркоманите, като намалят времетраенето на спомените или силата им, обяснява Каун.

Молекулярна манипулация

Плодовите мушици имат само 100 000 неврона, докато хората имат повече от 100 милиарда. По-малкият мащаб – плюс факта, че учените са разработили генетични средства за манипулиране на активността на техните невронни вериги и на молекулярно ниво – са направили плодовите мушици перфектен моделен организъм за екипа на Каун, за да проучат гените и пътищата на молекулярните сигналите за приятните спомени от алкохола

Екипът използва генетични средства за избирателно изключване на ключови гени, докато обучава мухите, къде да намерят алкохол. Това им позволява да видят какви протеини са необходими за това поведение.

Един от протеините, отговорен за влечението на мушиците към алкохола, е Notch, установиха изследователите. Notch е първата „плочка домино” в сигналния път, участващ в развитието на ембриона, развитието на мозъка и функцията на мозъка на възрастните хора и всички други животни. Молекулярните сигнални пътища са подобни на падащите каскади домино – когато първата плочка падне (в този случай биологичната молекула се активира), тя задейства следващата, следващата и т.н.

Една от падащите плочките на доминото по пътя на сигналите, повлияни от алкохола, е ген на подобен на допамин-2 рецептор (dopamine-2-like receptor), който разпознава допамина, невротрансмитер, който предисвиква удоволствие и удовлетворение.

“Известно е, че рецепторът, подобен на допамин-2, участва в кодирането дали споменът е приятен или неприятен”, коментира съавторът Емили Петручили (Emily Petruccelli). И алкохолът завладява този път на спомените, за да формира пристрастеност.

Обаче ефектът на алкохола върху Notch не предизвиква промяна в количеството на D-2-подобния рецептор, но води до замяната на една аминокиселина, “буква” във важен участък в протеиновата последователност. .

“Ние не знаем какви са биологичните последици от тази малка промяна, но една от важните констатации от това изследване е, че учените трябва да гледат не само кои гени се включват и изключват, но кои форми на всеки ген са да се включили и изключили”, отбелязва Каун. “Смятаме, че тези резултати с голяма вероятност могат да се отнесат към други форми на пристрастеност, но никой още не е проучил това”.

Върни се горе