Частните куриери потопиха „Български пощи“

Появата на частните куриерски фирми разшири възможностите за повече и по-качествени пощенски услуги, пише БАНКЕРЪ. Практиката обаче показва, че ги търсят повече хората от бизнес средите, отколкото от домакинствата.

Ако искате да изпратите пратка на свои клиенти или приятели, най-логичният избор изглежда куриерът. Най-вече заради това, че доставката става в по-кратки срокове. Ако предпочетете за това пощите, практиката сочи, че трябва да имате на разположение поне седмица, за да пристигне. А съществува и опасност пратката да се загуби по пътя или да не тръгне навреме. Държавната компания използва за превоза от едно място до друго влаковете, а това означава пренасяне до съответната жп станция, препредаване и т.н. Куриерските фирми обаче имат собствен транспорт, което им позволява директна доставка до получателя.

Пазарът на пощенските услуги през последните години е доста разнообразен откъм участници (общо 169 дружества), съдейки по регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това подхранва оптимистичните очаквания за развитието на този бизнес. Електронната търговията също дава своя принос в тази насока. Безспорно в следващите години дигитално ориентираните потребители ще са основните им клиенти, които очакват необходимата им услуга, без да губят време. Общо паричните постъпления от двата сегмента възлизат на 425 млн. лв. през 2017-а, което формира годишен ръст от 8 на сто. Над две трети от оборотите се формират от куриерските услуги, следвани от колетните и от пощенски пратки.

Пазарни дялове

Важно е да се отбележи фактът, че продължава да намалява пазарният дял на „Български пощи“ – достигнал е скромните 13 на сто. Всичко останало се контролира от частните оператори. Държавната компания така и не успява да се възползва от преимуществата си – многото офиси и служители в почти всяко населено място у нас. Независимо че приходите й се запазват, тя продължава да губи позиции. А на практика през 2017-а за първи път отстъпи лидерството в най-важния си пазар – на универсалните пощенски услуги. Това се случи заради конкурентния натиск на всички останали оператори.

Комисията за регулиране на съобщенията препоръчва през последните години на „Български пощи“ да намали броя на пощенските станции. Мрежата на държавната фирма не е преструктурирана от началото на либерализирането на този пазар, но това е предпоставка за високи разходи за поддържането й. „С оглед на чувствителността на потребителите по въпроса за закриване на пощенски станции и социалния и политическия му отзвук трябва да бъде разработена и приета цялостна концепция за оптимизиране на пощенската мрежа на държавния оператор, тъй като предоставянето на универсална пощенска услуга не предполага задължително наличието на стационарна пощенска станция“, отбелязват представители на регулатора. Според тях държавното дружество може да използва алтернативни форми на обслужване като мобилна пощенска станция, пощенски агентства, изнесени гишета, каквато практика имат неговите конкуренти.

Потребителите на услугите

С бума на електронната търговия се наблюдава промяна и в профила на клиентите. Услугите, които са предназначени от бизнеса към индивидуални потребители (business to consumer B2С), придобиват все по-голяма тежест за сметка на тези, които се предоставят на бизнеса и са насочени към други бизнес потребители (business to business В2В). Конкуренцията в този пазарен сегмент за поредна година се характеризира като слаба с високо ниво на концентрация, най-вече заради присъствието на „Еконт Експрес“ и „Български пощи„.

Съперниците на „Български пощи“ развиват успешно бизнеса си из цялата страна въпреки по-малкото офиси и служители. Иновациите също помагат на частните куриери. Например за мениджърите на „Спиди“ бъдещето на градския превоз на хора и товари е свързано с увеличаването на електромобилите – както заради чувствително по-ниските разходи, така и с оглед на опазване на околната среда.

Това, естествено, си има и своята цена. „Български пощи“ са без конкуренция в това отношение. Най-популярната услуга – „Колетни пратки„, е показателна. Например, ако имате колет до 1 кг, най-евтино излиза изпращането му чрез държавния оператор – само 1.50 лева. Но това струва толкова, когато клиентите живеят в едно и също населено място. Но ако са в различни селища, цената вече е 2.70 лева. Пратката обаче може да се получи само в пощенския клон, в който е изпратена. „Български пощи“ предлагат и допълнителни услуги за вътреши колетни пратки, като например, известие за доставяне, за услугата „до поискване“, приемане (доставяне) на колетни пратки от/на адреса на потребителя, за доставена колетна пратка до жилището (офиса) на получателя, магазинаж на колетна пратка (ако не си вземете пратката до девет дни), които могат да вдигнат цената на услугата почти до тази на частните куриери. Но това няма да е за сметка на по-бързото обслужване.

Бизнес стратегията на другите две големи фирми – русенската „Еконт Експрес“ и софийската „Спиди“, е по-различна. Важното за тях е доставката от врата до врата, което се отразява и на цената. За услугата „Градски куриер в едно населено място“, когато клиентът си взема сам пратката от офис на фирмата или ако и улеснението – доставка от врата до врата, се заплаща една и съща цена – 7.80 лева. С нарастването на теглото и цената върви нагоре. Цената при доставката на пратка в България от „Спиди“ е разбита на три компонента. За пратка до 1 кг се плаща 2.55 лева. Доставката за вземане от адрес оскъпява услугата с още 1.20 лв, а има и добавка за доставка до адрес – още 3.60 лева.

За разлика от „Български пощи„, останалите оператори са гъвкави и бързо се ориентират към ползите и новите пазарни възможности, предоставяни от новите технологии. В своята дейност те внедряват иновативни решения, като т. нар. колетни шкафове или автоматични пощенски станции. Това позволява на хората да си изберат удобно време за получаване или подаване на пратка. А на операторите – да реализират икономии от логистика. „Спиди“ и „Еконт Експрес“ са първите у нас, които ги внедриха.

Нарастване на оборотите

Според последните данни от КРС има нарастване на оборотите и в двата големи пазарни сегмента – на универсалната пощенска услуга и на неуниверсалната. Първият включва вътрешни и международни пратки до 2 кг, както и пощенски колети до 20 кг, а вторият обхваща куриерските услуги до 31.5 кг, хибридната поща, пощенската реклама и услуги като „Наложен платеж“.

Източник: БАНКЕРЪ

Върни се горе