Вижте кой има имен ден днес

На 6 август празнуваме Преображение Господне.

Празникът е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината.

Денят е посветен на едно от най-тайнствените събития в цялата евангелска история – Христовото преобразяване. Отбелязва се на 6 август (19 август по стар стил).

 

Скоро след като Спасителят открива на учениците си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „висока планина” и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина.

Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци – Мойсей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която предстои да претърпи. Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте”. Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти.

И трите синоптически Евангелия дават кратко и приблизително еднакво описание на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планирано от Спасителя събитие. То не става случайно, а се явява важен елемент от служението на нашия Господ.

Думата „преображение”, гръцкото μεταμόρφωσις, означава съществено изменение, „метаморфоза”. Двама от евангелистите, Марк и Матей буквално използват думата μεταμόρφωσις. Св. апостол Лука обаче съзнателно я избягва. Той че лицето Му е станало друго, изменило се, без да употребява „метаморфосис”. Това най-вероятно се дължи на факта, че св. ап. Лука е не само един от най-образованите от апостолите, но е и с гръцки произход.

Като човек, възпитан в елинската традиция и бивш езичник, той познава отлично гръцката митология. Ето защо ап. Лука подбира внимателно изразните си средства, като избягва целенасочено всяка дума, която може да доведе до асоциация с гръцката митология. В случая, евангелист Лука цели да подчертае разликата с често срещаните в митологиите „явявания” на езическите богове. Затова и слага специални акценти  на случилото се, като подчертава, че Христос не само Сам се преобразява, но преобразява и всичко, до което се докосне, както в случая  одеждата Му.

Празникът Преображение Господнезапочва да се чества на Изток още през 4 в. Вероятно началото на празнуването е в Палестина и от там постепенно е пренесено и в други райони.  Повод за това твърдение дава фактът, че св. Елена, майката на император Константин Велики, построява през 4 в. на планината Тавор храм, посветен на Преображението Господне.

Този храм просъществува до 12 в., когато е разрушен от мюсюлманския пълководец от кюрдски произход Салах ад Дин (Саладин), който на практика ликвидирал присъствието на кръстоносците по Светите земи.

Самото честване на Преображение в Църквата продължава 9 дни – от 5 до 13 август и включва 1 ден предпразничен, 1 ден – самия празник и 7 дни след празника. Отданието на празника е на 13 август. Богослужебните одежди в самия ден на празника са бели, като символизират Божествената нетварна светлина.

Обичаи

Към една от особеностите на този голям празник можем да отнесем и факта, че на него Църквата е постановила да се извършва освещаване на плодовете. Това е древен обичай, предписание за който намираме в 3 правило на св. Апостоли и 28 правило на Шестия вселенски събор.

Според народните вярвания, на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Днес по стара традиция се освещава и благославя ново грозде, както и различни плодове.

Поверия

Според народните представи Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг.

В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да започне сеитбата на есенните култури.

Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”. На нея се явява сам Господ и изпълнява желания. Това вярване съществува и до днес.

Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение.

На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.

Именници

Имен ден празнуват Сотир, Спас, както и всички, чието име е свързано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и т.н., както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.

 

Върни се горе