Смартфоните са неразделна част от живота на повечето хора. Те са нашият начин за комуникация навсякъде, с всеки и по всяко време. Дават ни чувството за свързаност с целия безкраен поток от информация, който се публикува ежеминутно. Но всяко удобство има и своя негативна страна. Сякаш сме пристрастени към постоянните писукащи известия, вибрации, блещукания, които телефоните ни постоянно излъчват. Оказва се, че това никак не е далеч от истината. В последното си проучване, публикувано в журнала „NeuroRegulation“, професорът по здравно образование в Сан Франциско Ерик Пепер и доцентът по здравно образование Ричард Харви твърдят, че прекомерната употреба на смартфони може да се сравни със злоупотребата с наркотични вещества.
„Поведенческата пристрастеност към употребата на смартфони започва да формира неврологични връзки в мозъка по начин, подобен на този, по който хората привикват към обезболяващите“, обясни Пепер.
Освен това, пристрастяването към различните социални платформи има изключително вреден ефект върху реалното социално общуване. В проучване сред 135 студенти от Сан Франциско, Пепер и Харви установяват, че при тези, които използват повече телефоните си, се наблюдават по-високи нива на чувство за изолация, самота, депресия и тревожност.
Според изследователите чувството за самота поне частично е вследствие от липсата на комуникация, която да се осъществява лице в лице. Това води до състояние, в което езикът на тялото и другите сигнали при нормалното общуване не могат да бъдат интерпретирани. Студентите, които твърде често използват смартфоните си почти постоянно извършват няколко задачи наведнъж. Независимо дали става дума за учене, посещаване на учебни занятия, получаване на информация от други медии и дори хранене. Тази постоянна активност не позволява на телата и умовете им да се отпуснат и да получат качествена почивка. Това непрекъснато разпределяне на вниманието в две или повече задачи едновременно в крайна сметка води до липса на съсредоточаване, в която и да е от тях, и до съответното й по-лошо изпълнение.
Пепер и Харви отбелязват, че пристрастяването към дигиталния свят не е по наша вина, а е резултат от желанието на техническата индустрия да увеличи корпоративните си печалби.
„Повече втренчени погледи, повече кликове, повече пари. Непрекъснатите известия, светлинните и вибрационни сигнали, които телефоните ни издават, ни принуждават да им отделяме все повече внимание. На практика те задействат същите неврони в мозъка, които служат, за да ни предупредят за някакъв вид опасност, като например нападение от тигър или друг голям хищник. Получава се така, че същите механизми, които някога са ни помагали да оцелеем, сега са впримчени в това да ни карат да реагираме на крайно незначителни неща“ казва Пепер.
Но точно както можем да се обучим да ядем по-малко захар, например, можем да поемем отговорност и да се обучим да бъдем по-малко пристрастени към телефоните и компютрите си. Първата стъпка е да признаем, че технологичните компании манипулират нашите вродени биологични реакции, провокирани от предусещане на опасност. Пепер предлага да изключите известията от всевъзможни източници, като отговаряте на имейли и съобщения в социалните медии само в определени часове и да планирате времето си така, че да се съсредоточите върху важните задачи, без да се отвличате с ненужни кликове.
Двама от студентите на Пепер твърдят, че са предприели активни мерки, за да променят модела, по който използват технологиите. Част от промените включват все по-активната лична комуникация с приятелите ми, която да замести съобщенията в социалните мрежи. Разходки, които да не са съпроводени с непрестанната музика, идваща от слушалките в ушите им, за да имат по-реална представа за заобикалящата ги околна среда. И дори своеобразна игра, при която при среща с приятели всички телефони се поставят в центъра на масата и посегналият пръв към смартфона си купува питиета за всички.
Източник: sciencedaily.com, цитиран от Framar.bg
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
