Ако трябва да разгледаме последните години и родното представяне на български отбор там, тогава трябва да говорим за лудогорските орли. Едва ли някой е подозирал, че именно те ще доведат настоящите шампиони в един от най-елитните турнири, но истината е, че приказката е дълга и наситена с драматични моменти, за които никой не беше подозирал. Нека започнем обаче от самото начало.
Преди 6-7 години си спомняме как отборът тръгна смело напред в Лига Европа. Критиците най-вероятно включваха телевизора, за да видят провала на орлите, но в течение на времето се оказа, че тимът не само се бори със зъби и нокти, но и играе с огромно сърце. И нека още веднъж да се върнем с трудното начало срещу Слован Братислава. Спомняме си как в първия мач орлите паднаха с 1-2 и още тогава можехме да чуем критиката и очакванията много скоро да пренастроим канала и да се върнем към родното първенство.
Едва ли някой е хранил големи надежди, особено след като Лудогорец все още се смяташе за злодеят, който отне титлата на традиционните столични клубове. Междувременно не трябва да забравяме, че Нострабет забелязва как букмейкърите не приемат залози относно поредната титла от родното първенство за лудогорци, тя определено е факт. Със сигурност обаче не е имало човек, който да не е бил изненадан от емблематичното измитане на стадиона и разплаканите футболисти от Братислава.
Горките трябваше да си тръгнат с цели 3 гола. Следващата среща беше с Белградския Партизан. Там нямаше изненади, а само две победи. С пристигането на Базел, лудогорци не се предаваха и макар, че изгубиха с резултат 2-4 при това в София, мнозина очакваха приказката да се повтори. Страстите се охладиха и в Швейцария станахме свидетели на още едно красиво дерби, но за жалост Шампионска лига се измъкна през пръстите.
Отново слушахме критиките, отново очаквахме присъствието на шампионите в европейските турнири да секне, както сме забелязвали много често, но никой не усещаше, че това отпадане само разлюти играчите. В Група „Б“ от Лига Европа, отборът трябваше да се изправи срещу ПСВ, Динамо Загреб и Черноморец Одеса. И резултатът не закъсня, бедните играчи на ПСВ дори не разбраха какво се случва, особено след като орлите залепиха две много звучни плесници и бързо се разправиха със смятания за фаворит отбор.
Одеса и Загреб дори не бяха препятствие. Изведнъж не чувахме критики, изведнъж всички искаха да разберат колко още може да продължи тази приказка, а в Разград, настроението беше на много високо ниво. Все пак не всеки ден български отбор бележи 3 победи. Единствено Одеса успя да вземе точка, докато надъханите бойци от ПСВ трябваше да оберат срама си пред родната публика, защото пак получиха дежурни два. А след това нямаше фен, който да не очакваше срещата с Лацио.
Италианският гранд беше направил сметките и смяташе, че ще вземе скалпа на орлите, докато Роман Безяк не простреля смъртоносно италианците, при това на техен стадион. А в София битката беше могъща. Този мач най-вероятно ще се разказва с години. Битката започна тежко и родните футболисти получиха бързи два гола от Лацио. Мачът сякаш беше предначертан, но във футбола нищо не свършва, докато не чуем последният съдийски сигнал. София се беше превърнала в крепост. Разградският отбор беше спечелил сърцата на всички. И се оказа, че не трябва да мечтаем много за чудо, Безяк получи възможност да върне жеста, а след него Златински последва примера и резултатът отново беше равен. Ако сте гледали сблъсъкът по телевизията, най-вероятно сте забелязали как дори камерите се разтресоха. Лацио побърза да се събуди от смъртната хватка и успя да поведе с още един гол.
И така в последните минути, когато приказката щеше да приключи, Кишида нанесе последния удар, далечният снайпер запрати топката с такава ярост, че успя да вкара и вратаря зад гол линията. Победата, макар и някои да я смятаха за пирова, опияни всички. Тя не дойде без загуби, не дойде без умора, не дойде без жертви. Когато Валенсия бяха изтеглени за следващия кръг, всички забелязахме, че силите бяха свършили.
По пътя си, българският шампион беше дал всичко от себе си. И не можем да ги виним. Получихме достатъчно от тях. Оказа се, че на родните стадиони може да се случват чудеса – малко позабравен факт. А следващата година беше белязана с един друг специален момент, един вик, който никой няма да забрави „МОООЦИ!“.
Битката със Стяуа привлече вниманието на световните медии. Подобен прецедент не се беше случвал никога. Орлите искаха да играят в Шампионска лига и след тежки клинични моменти, Козмин Моци успя да направи най-важното спасяване. България имаше още един момент, който да разказва на внуците. А след това дойде Кристиано Роналдо и в първите няколко минути усети, че нещо не е наред. Шампионът получи гол в първите няколко минути.
Владислав Стоянов показа железни нерви и хвана първата дузпа. Светът вече знаеше, че Лудогорец е дива карта, която във всеки един момент може да наказва всички – дори и шампиони с отбор за милиарди долари. Нормалната служба беше възстановена, защото колко дузпи са необходими на кралския клуб за победа? Колкото трябват е отговорът. След това гледахме отново зрелища, но пропуснахме един факт, големите отбори нямат чест и ще играят колкото се може по-долно, за да получат победата.
Не можем да кажем, че Лудогорец не ги изпоти и не ги накара да страдат. Да не забравяме, че Ливърпул усети гостоприемството и не успя да надделее в София. Следващият сезон (2016 г.) забелязахме един трагичен удар от артилерийците в Арсенал, тогава бяха отбелязани цели 6 гола, но пък никой не прости на ПСЖ и парижани не успяха да запазят първото си място в групата. Впрочем Арсенал благодари в социалната мрежа туитър за този жест. С оглед на изброените успехи, няма фен, който да не очаква присъствието на българския отбор в престижните турнири, вече знаем, че това не само е възможно, но и задължително за тях.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини свързани с Лудогорец.
