По време на шестото издание на международния форум „Българско наследство“, състояло се в Балчик тази седмица, ми се случи една изключителна среща, която няма да забравя. От онези срещи, които се случват рядко, но се помнят, защото в тях има послание и предизвикателство. Една крехка жена предизвика голямо вълнение и интерес не само с таланта си, но и с авторския моноспектакъл на тема: „Пътеки към душата на България“, по време на първия работен ден на научната конференция. От анонса в програмата узнах името й – Тоня Борисова – поет, писател, сценарист, режисьор. След запознанството ни и последвалите няколко срещи и разговори разбрах, че Тоня е съавтор на безценната книжка за всяко дете „Приказка за доброто“, а илюстрациите към нея са на 6-годишната и тогава дъщеря Сълзица, която днес вече е реализиран художник и моден дизайнер. Това не беше всичко. В деня на отпътуването ни, когато си благодарихме за хубавата възможност и си казвахме „довиждане, до нови срещи“, Тоня тихо изрече – „Книжката теб избра, подарявам ти я от душа, ти ще я оцениш“ и извади от дамската си чанта надписана – ето малка част от „..Доброто в душата ти е извор на Светлина, който никога няма да пресъхне, приятелко. Винаги ще разпръсква Светлината на добротворчеството!“
На чаша кафе, в очакване на автобуса за обратно, на един дъх прочетох „Приказка за добротата“, защото тя не се чете другояче. Леко и за един дъх време. Написана така, че следваш пасажите и пътуваш с думите и в думите, които те грабват и увличат.
Милият й жест и скъп дар предизвика сълзите ми, от онези които понякога говорят много по-точно от думите. Получавах книжката в момент, в който бяха обявили кампанията „Вместо букет, с книжка за първия учебен ден“ и си казах: ето-това мога да направя – да разкажа какво държа в ръцете си и да насоча вниманието на родители и педагози към нея, защото тя не е само образователен продукт, но и силно възпитателно средство, което дава избор на малкия читател и слушател да довършиш черно-белите рисунки в цветовете, с които то ги вижда.
От предговора на книжката узнах, че това е седмо и подобрено издание, получило силна оценка от първите рецензенти и читатели. Но до това издание авторският екип преминават през не една ситуации – от трудни, по-трудни. Срещат неверие, преглъщат подигравки, обиди. Никой не вярва, че рисунките към книжката са на едно почти седемгодишно дете и така се налага детето да рисува пред очите на издателите. С една дума, много преди да види бял свят книжката, майка и дете изстрадват истината „Всяко Добро – с болка се плаща“!
Какво представлява „тихият учител по добротата“. Тя е една необикновена книжка с интересна и вълнуваща история. Идеята, която е прекрасно пресъздадена от рисунките на талантливата детска ръчичка на Сълзица е послание към децата за толерантност, съчувствие, взаимопомощ, милосърдие и най-вече доброта. С цветни корици, но с челно-бели рисунки отвътре. И това не е случайно. Осъзнат и осмислен избор на Сълзица, която иска да даде възможност на всяко дете, да се включи в нейното оцветяване. „Едно дете вижда небето в синьо, но друго – в оранжево, нека всяко дете намери цвета и да нарисува с него всички фигурки“, смело приканва малката художничка.
През 1993 година, когато на Балканите е неспокойно и в съседните страни Босна и Херцеговина бушуват войни, илюстраторката на книжката е едва на седем години. Телевизионните репортажи предизвикват състрадание у малкото дете и в стремежа си да помогне на засегнати от войната измъчени и осиротели деца, започва да измисля сюжети с убеждението, че „Злото е безсилно пред Приятелството и обичта“ и че Добротата обединява хората, колкото и да са различни помежду си.
Верни на идеята, майка и дъщеря не се отказват пред първоначално възникналите трудности и продължават творческия процес, подкрепят се и стават още по-силни – Тоня пише текстовете, дъщеря й рисува – упорито, всеотдайно и търпеливо. Първото издание на книжката е през 1996 година. С излизането си от печат, книжката печели вниманието на академичната общност. Проф. д-р Пламен Легкоступ, педагог и художник от ВУ „Св.св. Кирил и Методий“, ректор по това време на учебното заведение, пише: „Приказка за Добротата“ е забележително художествено произведение със силен емоционален заряд. Книжката обучава и възпитава в Доброта с нарисуваната мечта на едно дете за по-добър свят, изпълнен с надежди за България!“
Днес книжката е преведена на над десет езици и не е загубила от стойността си. Докоснала се до съдържанието на книжката, смело мога да препоръчам в подкрепа на кампанията „Вместо с букет, с книжка за първия учебен ден“ на всеки родител и педагог да запознае малчуганите с хуманната идея на произведението и че в урока по добротворчество с „Приказка за добротата“ подрастващите ще се издигнат още по-високо за един много по-добър и пъстър свят, в който доброто ще надвие злото и приятелството ще свърза все повече и повече хората от целия свят.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Кубрат и региона.
