Празнуваме Васильовден

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки.

На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов – негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакането се явява продължение на коледарските благословии. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача, приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила. Честит празник на всички именици!

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



Присъедини се към нашите Facebook групи

Новини Разград
Новини Завет
Новини Исперих
Новини Кубрат
Новини Лозница
Новини Цар Калоян
Новини за Лудогорец
ЖК "Орел" - гр. Разград
кв. Бели лом - Разград
ЖК "Освобождение" - Разград
Новини - Североизточна България
Пътна обстановка и ПТП-та в област Разград
Върни се горе