Жителите на Синя вода: „Никой не е по голям от хляба“

Жителите на лознишкото село Синя вода ще запомнят лято 2023.  За тях реколтата от тази година има особена стойност. За първи път организираха ритуала „Първа жетва“ в разгара на  сезона, а както се знае жътвата е синоним на лятото. Именно през този сезон на годината се извършва кампанията по прибирането на зърнените култури. Днес, съвременният начин за прибиране на реколтата  с  разнообразието от земеделска техника помага кампанията да се извършва в по-кратки срокове, но в близкото минало това далеч не е било така.

Жетвата не е била нито лека, нито толкова бърза. Познати са като едни от най–напрегнатите и същевременно най–благодатните дни от живота и бита на българина. От ранни зори със сърпове в ръка по нивите превивали снага млади и стари. А първото влизане в нивата се е превръщало в своеобразен селски празник. В някои области на страната и най-вече в Добружда и до днес се спазва обичаят „Зажънване“, а народното поверие гласи: „Ако първите ръкойки се зажънват от някоя напета мома, пъргава, която има и „лека ръка“, и е обичана от хората в цялото село, то следващата година нивата ще даде богата реколта.  Ритуалът и леко видоизменен днес в същината си носи народната мъдрост „никой не е по-голям от хляба“. Такъв ритуал за първи път се проведе и в лознишкото село Синя вода по инициатива на НЧ „Сила 1928“ . Активните самодейци  и децата от ТГ „Синеводски бисерчета“ пременени във фолклорни носии преди месец влязоха с приповдигнато настроение в нивите край селото  и  спретнаха ръкави за първа ръкойка. Тя бе извършена от „леката ръка“ на  председателя на местното читалище Сезгин Хюсеинов и беше връчена на председателя на земеделската кооперация „Единство“  Ибрахим  Ахмедов с пожелание хамбарите да бъдат пълни, нивите плодородни, добитъкът и селото нахранени.

YouTube

На събитието присъства и кметът на Лозница Севгин Шукри, който се присъедини към пожеланията за богата реколта и заедно с всички присъстващи се почерпи от обредната пита, подготвена специално за случая и се наслади на музикалната програма на малките таланти от селото. А членовете на кооперацията, които също уважиха събитието, с вълнение си пожелаха всяка година да пресъздават обичая.

От краеведски източници научваме още,  че  „жетвата“ трябва  да започва на т.нар. „Чист Ден“, а за такива се приемали  дните понеделник и сряда. В Източна Тракия и някои села на Тракийската низина са смятали също, че  най–спорна, лесна и бърза е жътвата по  новолуние. Първият ден на жътвата приключвал още по светло и на мястото, до което са стигнали жетварките, са оставяли няколко ръкойки на кръст, които се наричат „Вечеря на нивата“ или „Вечерник“ . Вярвало се, че така ще спори работата до края на цялата жетва.

Всички обичаи по жътва са символични, но силни като въздействие и вяра. С една дума, жътвата по нашите земи е била винаги, чакана с голямо желание, не само по икономически причини,  но и заради духовната връзка, която се е зараждала между стопаните и наемните жетвари. Създавало се е някакво своеобразно „родство“ и трудова сплотеност.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе