Археологическите проучвания през 2023 в Сборяново са към своя край

Снимка: Мехмед Азиз

Археологическо проучване на тракийския град от елинистическата епоха в Археологически резерват „Сборяново” за 2023 година е към своя финал. То се осъществява под ръководството на доц. д.р Даниела Стоянова от СУ Св. Климент Охридски и Мария Николаева от Исторически музей Исперих . Заместник ръководители са: Велислав Бонев от СУ Св. Климент Охридски и Калин Маджаров от НАИМ при БАН.

В екипа са археолозите от Исторически музей Теодора Василева завеждащ отдел Археология и Християн Узунов, натоварен и с фото и геодезическо документиране, Юлияна Събева е специалиста реставратор – консерватор. Работата на терен е в рамките на 25 работни дни с участието на студенти специалност Археология на Исторически Факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, полагащи своята археологическа практика, както и дългогодишните ни работници от гр. Исперих и селата Свещари и Малък Поровец. Нека припомним че Тракийският град се проучва над три десетилетия и е един от най-големите градски центрове в Древна Тракия. Той е укрепен през последната четвърт на ІV в. пр. Хр. и има средищни икономически, политически и военни функции. До загиването му от мощно земетресение през 40-те години на ІІІ в. пр. Хр. градът се е развил до мощен политически и икономически център, най-вероятно столица на гетския владетел Дромихет и неговите наследници.

YouTube

Научно-изследователската програма, по която работи екипа предвижда в периода 2020–2024 година да се постигне значителен напредък в проучването и разкриването на два важни участъка от структурата на тракийския град – Югозападният квартал и Цитаделата. Проведените теренни проучвания на Югозападния квартал с неговите значими елементи: Залата с есхарите, Ъгловата монументална кула и каменни структури от ранната и късно елинистическата епоха ще доведат до реализирането на трайната им консервация и експониране.

Теренните проучвания на Южната крепостна стена на цитаделата целят цялостното разкриване в дълбочина на Вътрешната крепостна стена, на запад от западното крило на Южната порта и структурите изградени към или в близост до нея. През последните години са документирани вкопавания нарушаващи целостта и. Затова и усилията са насочени за изясняване на конструктивните и функционалните особености на вътрешната стена, както и стратиграфията ѝ.

Финансирането е осигурено от Министерството на културата по проект на Историческия музей в Исперих и Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

dm petroleum

Върни се горе