Нощта беше тиха и ясна. Звезди обсипваха небето като далечни диаманти и единственият звук, който се чуваше беше тихото шумолене на листата. Селото беше притихнало, а мекият златист блясък на лампите в прозорците угасваше един по един. Улиците, някога оживени от ежедневието, сега лежаха пусти и забулени в сянка. Само една бездомна котка се скиташе наоколо в търсене на вечерната си закуска. Нощ, която не предвещаваше нищо от това, което щеше да се случи.
Дата беше 13 октомври 1307 г., петък.
Оглушителен звук от приближаващи се стъпки и тропотът на конски копита разкъсаха тишината. Агентите на крал Филип IV, облечени в ризници и доспехи, напредваха като настъпваща буря. Техните мечове блестяха зловещо на лунната светлина. Напредването им през тесните калдъръмени улички беше настъпление от предателство и злоба.
Крал Филип IV, известен като Филип Хубавия, беше изпаднал в немилост пред Църквата. Неговото кралство беше обременено от колосални дългове в резултат на скъпите и продължителни войни с Англия и Фландрия. В отчаянието си да спаси хазната беше наложил смазващи данъци на своите поданици. Дори благородниците, някога негови верни съюзници, сега се обръщаха срещу него. А обикновените хора, потискани от тежестта на данъчните мерки, вече едва свързваха двата края.
Горящ от завист към богатството и влиянието на рицарите тамплиери, злобата му нямаше граници. С течение на времето неговото алчно съзнание започна да плете мрежа от схеми и заговори, за да настрои Църквата срещу тях.
Рицарите тамплиери, някога почитани като храбри воини и защитници на християнската вяра, бяха подложени на подозрения и интриги. Обвинени в ерес и заговор срещу Църквата, те попаднаха под ударите на предателството и враждебността.
В тази тиха и спокойна нощ, отрядите на френския крал, ръководени от указа на папата, едновременно се спуснаха към прецепториите на тамплиерите в цялата страна. Въоръжени със заповеди, те заловиха нищо неподозиращите рицари, много от които спяха в килиите си.
Касапницата, която последва, беше извън сферата на човешкото разбиране. Стаите за мъчения ехтяха от агонизиращи викове, а подземията се превърнаха в бездни на отчаянието. Тамплиерите, бяха преследвани като плячка и подложени на невъобразими мъчения.
В тази нощ кръвта потече като река и жизнената сила на хиляди угасна завинаги. Великият орден на тамплиерите беше брутално смазан и унищожен.
Тази нощ щеше да заеме своето място в аналите на историята като мъчителен разказ за човешко предателство и страдание, смразяващ разказ, който щеше да преследва паметта на бъдещите поколения.
Дори днес, когато споменът за това тъмно минало е избледнял, датата петък 13-ти си остава обвита в аурата на зловещото, фаталното и мистериозното.
Така че, нека „чукнем на дърво“, за да се предпазим от нещастие, да кръстосаме палци за късмет и да хвърлим сол през лявото си рамо, за да за да държим всички зли духове настрана.
Автор Десислава Маринова
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
