Замъците в Шотландия, с техните подземия, тайни тунели и скрити проходи, отдавна са благодатна почва за призрачни легенди. Нито един пътепис или пътеводител не би бил пълен, без споменаването на скърцащи подови дъски, необичайни звуци и призрачни срещи.
Но от всички места в Шотландия, замъкът Далхаузи се смята за най-обитаваният от призраци замък.
Когато тръгнах на пътешествие до замък от 13-ти век, нямах представа за мистиката, която ме очакваше. Съпругът ми, с умението си да избира очарователни и нетрадиционни дестинации, беше избрал замъка Далхаузи, без да подозира, че е име, известно в света на свръхестественото.
Притежаван от семейство Далхаузи от клана Рамзи, този замък има богата история, дори e оцелял след пряко нападение от краля на Англия. Неговите внушителни каменни стени и живописни кули, сега са красиво реставрирани в луксозен хотел, съчетаващ исторически чар с модерни удобства. Страхотна комбинация от старо и ново.
При пристигането ни бяхме любезно посрещнати от служителката на рецепцията, а пиколото ни взе багажа и ни придружи до стаята. За наша изненада се оказа, че тази стая се намира на самия връх на кулата. Точно там, където Сивата дама, лейди Катрин, 16-годишната любовница на един от лордовете Рамзи, била оставена да умре от глад. Не е чудно, че много гости съобщават, че са я виждали и чували да драска по вратите и да шумоли с полата си.
В момента, в който пристъпихме в стаята, сякаш самият въздух вибрираше от нейната енергия, а античните мебели само задълбочаваха това усещане. В допълнение към очарователното легло с балдахин, в ъгъла имаше и голямо огледало. Богато украсената му със сложни резби рамка, добавяше нотка разкош към пространството, но когато вечерта се спусна, то изглеждаше, така сякаш крие тайните на онези, които са обитавали стаята преди, а може би и в момента.
Да си призная, лично аз не станах свидетел на странни събития или зловещи звуци, но може би защото не исках. Все се успокоявах, че няма призраци и че въображението ми просто си играе с мен. И все пак, вечерта, докато лежах в леглото, не можех да се отърва от чувството, че нещо невидимо е в стаята с нас.
Вечеряхме в Зимната градина, отдавайки се на модерната шотландска кухня. А след това с чаша автентично шотландско уиски се отпуснахме в старите плюшени столове на кръглата зала, където сервитьорът ни разказа за призрачните обитатели на замъка.
Сред свръхестествените му жители било кучето Петра. То паднало от покрива през 80-те години на миналия век и било положено да почива в двора на замъка. Някои твърдели, че са го виждали да минава през рецепцията в ранните сутрешни часове. Духът на сър Александър Рамзи обитавал коридорите на подземията на замъка, а Свирещият момък, се скитал по главното стълбище, подсвирквайки си натрапчива мелодия.
Персонала твърди, че призраците на замъка са безобидни, но въпреки това, гостите, които са се сблъсквали със странни дейности, като необясними шумове, движение на предмети и стъпки в нощта, са оставали едновременно заинтригувани, притеснени и несъмнено уплашени.
Въпреки че, се смятат за безобидни и приятелски настроени, малцина са се смразявали, когато Сивата дама им помаха от прозореца или кучето Петра им застане в краката. Единственото заключение, което човек може да направи от тези срещи, е, че е необходим особен вид смелост, за да се скиташ из слабо осветените коридори или да се изправиш лице в лице с призрачните му обитатели.
Десислава Маринова
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
