Изпитите след 4-ти, 7-ми и 10-ти клас трябва да дават картина на българското образование и да помагат на училищата да се подобрят. Вместо това водят до напрежение за ученици, родители и учители
Тази седмица започват националните външни оценявания (НВО) – изпитите след 4-ти, 7-ми и 10-ти клас, които би трябвало да покажат как се справят училищата и накъде трябва да се насочат националните и общински политики, така че всеки ученик да получи качествено образование. Би трябвало, защото НВО никога не е изпълнявало тази си цел.
Вместо това изпитите служат за класация, която измерва възможността на родителите да компенсират дефицита на системата посредством частни уроци. Създават напрежение както за ученици и родители, така и за директорите и учителите. Генерират излишен смут в образователната система и обществото – седмици наред се обсъжда колко ученици са преписвали, имало ли е “технически” грешки в изпитите, работили ли са камерите в училищата и други несъществени въпроси, които по никакъв начин нямат отношение към образованието на учениците в България.
Какво би трябвало да бъде
Идеята на външното оценяване е да направи независима оценка на постигнатите от училищата резултати. Да се види доколко учителите са развили в децата и младежите знанията и уменията, които държавата е заложила за учениците на края на всеки образователен етап (4-ти, 7-ми и 10-ти клас). В този смисъл резултатите от външните оценявания би трябвало да се използват, за да се съберат данни и да се направи детайлен анализ по теми като:
има ли голяма разлика между вътрешното и външното оценяване на дадено училище или паралелка – ако има, на какво се дължи тя;
как работят училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-добре от средното за страната; какви добри примери могат да се адаптират и за други училища;
какви проблеми имат училищата и паралелките, чиито ученици се справят значително по-лошо от средното за страната; как може да им се помогне, за да решат тези проблеми;
кои знания и умения не са развили учениците в достатъчна степен и какво трябва да се промени в подготовката на учителите, в учебните програми и в начините на преподаване, така че децата и младежите да стигнат до необходимото ниво на желаните компетентности.
Тези анализи трябва да бъдат основа за националните и общински политики в образованието и инструмент за проследяване на тяхната ефективност. Когато Министерството на образованието и науката решава например в какво да вложи милионите от националните програми или европейските фондове, би могло – на база на анализите – да създаде цялостна и качествена програма за подобрение на училищата с най-ниски резултати на НВО. Или пък да заложи мерки за допълнителната квалификация на учителите по теми, по които учениците се справят най-лошо. Анализите на общинско ниво пък могат да послужат на местните власти когато определят приоритетите си за финансиране в сферата на образованието.
За да изпълни външното оценяване истинските си цели, дори не е нужно всички ученици да минават през него. Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без предварително оповестяване, без камери, без теглене на варианти в ранни зори в Министерството на образованието и науката. Това ще спести и голяма част от сериозния бюджет, който се отпуска за организиране на българските национални външни оценявания.
И какво всъщност е
За да са наистина независими и обективни, стандартизираните външни оценявания трябва да отговарят най-малкото на три основни условия:
да са изготвени професионално от специалисти в сферата на създаването на тестове;
да се провеждат в спокойна за учениците среда;
резултатите от тях да нямат последици за самите ученици.
Българските изпити не отговарят на нито едно от тези условия. Те се правят година за година, трудно позволяват сравнимост на резултатите, оценяват най-вече наизустена информация, прагът за получаване на тройка е несериозно нисък и често са съпътствани от медийна истерия и родителски смут. Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се “подготвят” за НВО, защото точките от него се вписват в удостоверението им за завършен начален етап на основното образование. Стига се до абсурда медиите да наричат външното оценяване на 11-годишните “малките матури”, внасяйки допълнително напрежение около един по замисъла си диагностичен инструмент за измерване на това как се справя държавата в сферата на образованието.
Особено изкривен е изпитът след 7-ми клас, защото се използва за кандидатстване в гимназия. И тъй като в България учениците на родители с финансови възможности масово посещават частни уроци, за да се подготвят за НВО в 7 клас, външното оценяване мери не постигнатото от учителите в училище, а това на колегите им, които преподават (и) “на частно”. Фиксирането върху резултатите от външното оценяване води и до там учениците да се фокусират единствено върху включените в изпита български език и математика и да пропускат ценни (в идеалния вариант) знания и умения по други предмети.
В крайна сметка учителите са под напрежение, защото от тях се изисква да подготвят учениците за оценяванията. Директорите месеци наред се занимават с организиране на стаи, квестори, отпечатване на изпитни материали и медийни запитвания. Част от родителите се заразяват от изпитната истерия и треперят за резултатите на децата си. Но най-големите последици са за учениците, които години наред са под стрес, защото им се насажда мисленето, че това как се представят на изпитите е решаващо за живота им оттук нататък. Единствените, за които националното външно оценяване няма последици, са представителите на държавните и местните институции в сферата на образованието – тези, чието представяне изпитите всъщност мерят.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
