Голмайсторът на Лудогорец: Мечтая за 10 титли с Лудогорец и звезда на фланелката

© ludogorets.com

Звездата на Лудогорец Клаудиу Кешеру даде специално интервю за „Меридиан мач“. Ето какви са впечатленията му за изминалата година в Първа лига:

Клаудиу, честита купа за най-до­бър футболист на изминалия сезон в класацията на „Меридиан Мач“. Чувстваш ли се удов­летворен от година­та?
– Честно казано, чув­ствата ми са малко смесени. Започнахме сезона не по най-доб­рия начин. Не постиг­нахме резултатите, ко­ито желаехме. Това до­веде до промени -смени се треньорът, смени се и физиономи­ята ни и стилът ни на игра. И при мен неща­та се случиха точно та­ка – в личен план пър­вите 6 месеца бяха на приливи и отливи, а след това достигнахме може би най-доброто ниво с отбора и дока­зателство за това са 15-те поредни победи. Аз много качих нивото си и в един момент до­ри не ме сменяха – иг­раех цели мачове, кое­то ми позволи да нат­рупам увереност. С мо­ите съотборници дос­тигнахме такова ниво на разбирателство, че ни беше много лесно. А нашият отбор, ако ус­пее да намери общ език на терена, а и с треньора, става това, което стана – 15 по­редни победи. Освен това „убихме“ шампионата със стил – обърнахме ЦСКА в края, победихме Левс­ки като гост в послед­ните минути. А това въ­обще не беше ясно през декември, когато завърши първият дял.

YouTube

– До последно се бореше за наградата с Фернандо Каранга. Вярваше ли, че мо­жеш да го изпрева­риш?
– Това бе и като спо­ра за голмайстор, уважавам го много В един момент изг­леждаше немисли­мо да го изпреваря. Той тръгна със стра­хотен аванс, водеше наистина много. Едва през пролетта, когато бе наказан, а аз вкарах по 2 и 3 го ла в някои мачове, ми просветна, че може да има двубой в края. Срещу Левскипък той изпълни и дузпа, което не бе типично за него преди това, и явно по­казваше, че голмайс­торският приз му е важен. Но в крайна смет­ка така се развиха не­щата. Имах и късмет, но и голяма увереност.

– Смяташ ли, че последните 6 месеца бяха най-добрият ти период в Лудогорец?
– Да, определено. Бях постоянен, бях ефективен, играх мно­го. Вкарах възможно най-много голове за играното време. Ако не се лъжа, отбелязах 15 попадения в последни­те 12 мача. Освен това в 7 поредни мача вкарвах голове, което също не е за подценяване. Бях мно­го по-спокоен и уве­рен. Достигнах до же­лано ниво на синх­рон с колегите, ко­ето обаче е нор­мално, тъй като на практика през пос­ледните 3.години играем постоянно един и същ от­бор, с изключе­ние само на един или два­ма играчи. Така че се познаваме много доб­ре и изпол­зваме доб­ре това предимст­во пред ос­таналите. Това ни по­мага и да сме пред тях. Много важно е също, че успях­ме да запазим удоволствието да бъдем заедно на те­рена, да тренираме заедно, дори да се виждаме и събираме извън терена. Това е ключът, който прави връзката между нас и ни прави по-силни.

– Смяташ, че пос­ледната титлата на Лудогорец беше най-трудната, тъй като ЦСКА-София беше достоен конкурент почти до самия край?
– Откакто аз съм в Разград – да, това бе­ше най-трудната титла. Въпреки че и първата ми година в България имахме известни проб­леми с Левски и дори с Литекс, преди отборът да бъде изваден и пра­тен във втора дивизия. Тогава също не играх­ме на добро ниво, кое­то доведе и до две пос­ледователни треньорс­ки смени. Но е истина, че тази година в един момент не се виждаше как ЦСКА ще загуби точка. Беше много трудно. Въпреки това не престанахме да вяр­ваме в себе си. Бяхме убедени, че ще стиг­нем до най-доброто си ниво и ще ги победим в директните двубои. Но да – първите 6 месеца наистина бяха трудни. От друга страна, съм чувал, че в миналото е имало и по-трудни тит­ли. Например в година­та, когато е бил този мач Левски – Славия 1:1 и когато нищо не е зависило от Лудогорец. Така че – това беше най-трудната титлата -за мен, но очевидно не и за отбора, който е имал и по-драматични моменти.

– Как изживя на те­рена мача с ЦСКА-София, в който съ­перникът два пъти по­веждаше, дори вто­рия път с човек по-малко, и едва в са­мия край изтръгнахте победата?
– Това беше много, ама много странен мач. През първото по­лувреме играта беше изключително затворе­на. Почти нямаше по­ложения пред двете врати, хората са гледа­ли само единоборства. Честно казано, сигурно отстрани е изглеждал много грозен мач за гледане Имаше голямо напрежение, мно­го нервност и това се усети. И дойдо­ха последните се­кунди с този изк­лючителен пряк свободен удар на Десподов. Не знаех направо какво да кажа. Прибираш се в съблекалнята, без да можеш да реагираш. А и изпълнението си го биваше, можеш само да го аплодираш и да кажеш: „Браво!“. Освен това развоят на мача беше луд. През първо­то полувреме ние уда­рихме греда, те вкара­ха гол. След почивката изравнихме, после аз ударих гредата и те от­ново ни поведоха. Имах чувството, че направо ни убиват с те­зи Голове. Вместо ние да решим мача и да се откъснем, всеки път те сякаш ни се присмива­ха. Но точно този мач в крайна сметка беше решаващ и показа, че имаме и характер, и решимост да спечелим първенството. В този двубой показахме си­лата си. Мисля си, че мачът не беше много хубав за гледане, но успяхме да предадем такава енергия на пуб­ликата, че тя много ни помогна. Ако трябва да направя едно симво­лично сравнение, тога­ва сякаш успяхме да поканим цялата ни публика на терена и тя да се бори нарав­но с нас със съперни­ка. Наистина това е об­разът, който ще остане в съзнанието ми – ся­каш поканихме публи­ката и тя реагира. И на края стана много хуба­во, защото имахме ог­ромна нужда от тази енергия. Макар че в Разград футболната култура не е толкова добре развита, феновете в този момент наис­тина бяха с нас. Може би много хора в града не разбират много от футбол, но въпреки това идват на стадиона и ни подкрепят. Това има и лоша страна, тъй ка­то публиката не ни подкрепя много в ня­кои мачове, които са, да кажем, лесни. Но пък това не ни създава допълнителен стрес и напрежение, и можем да бъдем концентрира­ни върху работата си. Защото има футболис­ти, на които напреже­нието им се отразява добре, но има и такива, които не издържат. Но специално за този мачконтекстът беше спе­циален, а тази изтръг­ната победа в края ни донесе много радост.

– Може ли да се ка­же, че точно този мач ви направи по-силен отбор?
– Разбира се, точно то­ва и стана. И това се видя в следва­щия мач с Левски и по начина, по който го спечелихме. Аз пропус­нах дузпа, а след това вкарах от онзи корнер. Беше очевидно, че са­ми предизвикахме не­щата да се случат и търсихме до край успе­ха си. Никой нищо не ни е давал даром – ние сами си го взехме, и то с много смелост, с ха­рактер, с изключително желание, с решимост. Ще запомня тези мачо­ве от целия сезон. А когато успееш да победиш ЦСКА, който ти повежда два пъти, а след това и Левски като гост, това все пак е категоричен знак.

– Вкарваш ли често подобни голове от корнер на трени­ровка?
– След този мач започнахме ре­довно да си пра­вим състезание в отбора кой ще вкара повече го­лове от корнер на тренировка. И на­истина се получа­ваше много за­бавно. Поне по 20 минути се занима­вахме с това все­ки ден.

– С вратар ли биете корнерите?
– Не, без вратар – така, за удовол­ствие. Интересно е, че преди редов­но изпълнявах статичните поло­жения – пряк сво­бодни удари и корнери, като винаги се опитвах да вкарам директ­но, без вратарят или някои друг да успее да докосне топ ката. Но в послед но време тре­ньорите държа­ха по-скоро да съм в на­казателно­то   поле като цен-трален напада­тел, като човек, който доб ре усеща зоните,  в които топка­та може да се озове. Вяр­но е и, че не съм много висок, защото ако стър­чах с една глава над другите, наисти­на щеше да е стран­но да изпълнявам корнерите. Но специ­ално в мача срещу Левски имах толкова голямо желание да се реванширам за про­пуснатата дузпа, че даже се затичах да изпълня сам ъгловия удар. И бях възнаграден. Във футбола е така -когато не се опитваш да мамиш и си поло­жил много старание, обикновено биваш въз­награден.

– Лудогорец е шам­пион седем години поред. Докъде може да стигне тази серия според теб?
– Мислих точно върху това преди 3-4 месеца. Ще бъде невероятно, ако това поколение, та­зи група от играчи, ко­ито сме заедно вече няколко години и има­ме участие в повечето титли, успее да започ­не нов сезон със звез­да на фланелката. Това означава да спечелим 10 титли, да бъдем на висота и следващите сезони и да грабнем още тези три шампио­ната. Това ще ни позво­ли да излезем със спе­циални фланелка с имената ни отзад и със звездата отпред. Това би било фантастично. Когато успееш да оси­гуриш звезда на фла­нелката, това означа­ва, че си направил не­що велико, че си писал историята на клуба. То­ва е много важно.

– Лудогорец често е наричан бразилски клуб заради колония­та от южноамерикан-ци. Смяташ ли, че се­га ще има и частица румънско излъчване?
– Вярвам, че ще напра­вим много добра сплав от чужденци. | Би било жалко да не се използ­ва потенциалът на Румъния, която е толкова близо до Разг­рад. Лудогорец е много интересен клуб и в мо­мента е по-добър и мо­же да предложи пове­че във всяко едно отно­шение от всеки румън­ски клуб – като финан­сова стабилност, раз­витие, резултати в пос­ледните 5 години. Така че е добре да се из­ползва тази близост с Румъния.

– При първия голям успех на Лудогорец -пробивът в Шампион­ската лига през 2014-а, ти беше футболист на Стяуа. Как изживя тогава драматичната загуба?
– Така е. Все още мисля, че този двубой тогава го загубихме още в първия двубой в Румъния. В него доми­нирахме тотално и бяхме длъжни да спечелим 3:0 и да приклю­чим всич­ко преди реванша. В София също имах­ме шансове. Още след 4-5 минути игра трябваше да протегна по-бързо крака си, защото топката се спря във външната страна на мрежата. През второто полувре­ме изпълних пряк сво­боден удар, при който Владо (б. а. – Стоянов) леко пипна топката, коя­то се отби от гредата. Вярно е обаче, че през вто­рото по­лувреме Лудого­рец до­минираше на терена много добре си спомням. И после дойде този удар на Вандерсон от нищото в последната минута след двата последова­телни корнера, които допуснахме. Но мисля, че всичко се разви та­ка, че те да продъл­жат. Съдба. А при дуз­пите вече всичко беше психика, психология, вече беше съвсем друго ниво, което почти нямаше нищо . общо с футбола. Но им свалям шапка за това, което нап­равиха. Аз не съм лош губещ, не съм завистник. Когато някой е по-добър, му сва­лям шапка и му казвам „Браво!“. Вътре в себе си мразя да губя, но когато ня­кой е по-до­бър, винаги го признавам. –

 Добрата но­вина е, че Лудогорец ще бъде поставен във всички кръгове на квалификациите за Шампионската ли­га. Какви предчувст­вия имаш?
– Това е голямо пре­димство. Миналата го­дина пак в първите два кръга изтеглихме най-трудните съперни­ци – Жалгирис, а след това и Беер Шева. То­гава обаче си мисля, че не бяхме готови на­пълно за мача с израелците. Не бяхме на 100%. И въпреки че в един момент во­дехме с 3:0, а реално може­ше да сме напред в ре­зултата и с 5 или 6:0, не­що   не   ни достигна. И в този случай трябваше да бъдем по-убеди­телни в първия мач, бяхме длъжни да вка­раме. Вместо това обаче допуснахме два гола при двете им най-опасни атаки – една контраатака и рико-шет. Но миналата го­дина имаше знаци, че нещо не е на мястото си и това бе причината да не се класираме. Но мисля, че тази го­дина светофарът е зе­лен и имаме всички шансове отново да влезем в тази Шампи­онска лига, която е толкова желана от всички.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе