Декември, последният месец на годината е най-чаканият. Вълнението обхваща и малки, и големи. Заради пухкавия сняг, заради срещата с Белобрадия старец, който сбъдва всички мечти, който не се изморява, не се разболява, който има време за всяко дете и който търпеливо отговаря на всяко писмо. Дядо Коледа е декемврийската надежда на всяка болка, усмивката на всяка тъга, оптимизмът на всички неволи. Заради коледния дух, заради пищните витрини, които намигват празнично, и за още много много неща декември е най-чаканият месец.
Най-празничният от всички месеци на календарната година започва с Никулден, следват Игнажден, Коледа, Нова година и куп именни дни, в които празнуващите вдигат наздравица и отдават почит на различни Светци и техните покровители. С наближаването на края на годината, погледите все повече се вторачват към последния и търсят уюта, и аромата на декември. Нима има някой, който да не чака с трепет и вълнение празничните дни и най-вече тези на декември? Те са моментът, в който на едно място се събират най-най-най-свидните и святи неща. Те са най-хубавият повод за среща с близките ни, за благодарност и прошка, за почит към традициите и ценностите, поводи за споделеност и заедност. А като ги съберем на едно място, не събираме ли всъщност най-полезното, най-важното, най-правилните хора, с една дума истинските неща, за които в трудните моменти, прозряваме колко много са важни. COVID годината като че ли потвърди убедително това и ни показа, че можем да живеем и с малко, и трябва да усвоим този урок бързо и за дълго, и да не чакаме дълбоките кризи, които да ни подсказват, че малките неща всъщност са най-прости, истински и имат висока стойност. Този декември ще е нашият тест именно за това. Да отдадем истинска почит и уважение на малките неща, които ще държим близо до сърцето и които са най-важни за него, за да работи и бие в здравословен ритъм.
Декември на отиващата си 2020 година може би е най-тихият и мълчалив месец от десетилетия насам. Колкото желан, толкова и нежелан. Причините са много. Много места на семейната трапеза за първи път ще останат празни. Злото на годината – COVID-19, отне много животи, наложи много ограничения, промени алгоритъма на работа в почти всички сфери на живота и ни постави пред най-голямото предизвикателство – да помогнем на малчуганите да пораснат малко по-бързо, за да разберат тревогите на възрастните и случващото се около вируса. Думата онлайн и COVID-19 станаха най-употребяваните и така за кратко се организира онлайн живот, онлайн обучение, онлайн общуване… Приехме ги като алтернатива, като решение за временно ползване. С времето осъзнахме, че сме гъвкави, адаптивни, но в същото време разбрахме и колко много сме крехки, чувствителни, уязвими и че най-добре се чувстваме, когато общуваме на живо, когато се поздравяваме с усмивка и си стиснем ръцете, когато се прегърнем, когато си говорим „без маски“, които скриват лицата ни, а те показват нашето настроение, нашите чувства…
Декември е. Температурите са ниски, но в сърцата ни е по-топло от всякога. Тази топлина идва от това, че се научихме да благодарим повече през годината, на ангелите в бели престилки, които с натежали от умора очи, показаха, че хипократовата клетка за тях означава много, на учителите, които се адаптираха към електронната образователна среда, към хилядите хора, които останаха анонимни, но които показаха, че единствено най-хубавото украшение за един човек е неговата ДОБРОТА и че протегната ръка, лесно се не забравя.
Този декември ще е най-топлият, семпъл и задушевен, защото малки и големи ще излъчват най-силните послания за повече здраве, повече доверие, повече оптимизъм, повече заедност, смирение и толерантност. Нещата, които правят живота по-смислен, по-вълнуващ, по-отговорен и много по-споделен!
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Кубрат и региона.
