Mitsubishi Padjero – стар, но качествен SUV

В последните години, производителите стремглаво започнаха да произвеждат всевъзможни джипки. Замислете се колко от тях, обаче могат да ви предложат, нещата които по презумпция се търсят от един джип. А именно висока проходимост, здравина, абе общо взето непретенциозна кола, която може да те заведе и на Еверест.

Ами, не сме правили статистика, но едва ли и 2%. Повечето модерни SUV/CUV или както вие си ги наречете, са просто повдигнати леки автомобили. Натъпкани с екстри, но с доста размити за един истински джип качества. Доказателство за това е, че на пазара дори се появиха такива с предно предаване.

В тази статия ще ви разкажем за един истински джип. Да, не е луксозен, не е особено лъскав, но когато се срещнете с кал или сняг, той определено няма да се изплаши. Дори напротив, той ще се забавлява, а с него и вие. Mitsubishi Pajero втора генерация се произвежда между 1991 и 1999 година. Японците са ни оставили, голям избор, независимо дали сме фенове на дизела или бензина. А именно дизел- 2.5TD I, 2.8TD I. Ако пък не сте фен на потракването на дизела, може да се ориентирате и към някой от бензиновите им агрегати – 2.4, 2.6, 3.0 или 3.5. Това което важи за всички двигатели, е че икономията не е особено голям плюс на Pajero-то. Дори дизелите, едва ли биха постигнали едноцифрени резултати в количеството гориво, което хапват за 100км. Динамиката също не е впечатляваща, като изключим, може би V6-аците с коите се пътува малко по-спокойно по магистралта. Но все пак, тези коли не се чувстват в свои води по перфектно асфалтираните пътища. Те обичат да минават на пряко, я през гората, я през някоя кална долина. Особено късата база с подходящите за целта гуми, трудно би се стреснала от каквото и да било препядствие.

         Като всичко на този свят Padjero-то има и своите недостатъци, но те на фона на годините, са направо нищожни.

Хубаво е да се следи състоянието на охладителната система, тъй като не една или два глави са се пукнали в резултат на прегряване. Окачването е изключително здраво, но за съжаление електрическите амортисьори не подлежат на сервизиране. Off-road маняците, обаче съветват смяна на електрическите с маслени и проблема се решава. Също така, впрочем типично за всеки японски автомобил от 90-те, шумоизолацията в купето, не е на особено високо ниво. Изключая V-образните мотори, по-малките изпитват и сериозни затруднения при развиването на по-висока скорост. Но ако нямате проблем да карате с 100-110 по магистралата и да не изпреварвате всичко живо по двулентовите пътища, то ще преодолеете този минус. Определено трябва да се спомене и още един сериозен проблем пред който се изправят тези машини. РЪЖДА, да гадно, но факт. Корозията не се е смилила и над тази Японка, но впредвид терените по които се кара, това е съвсем в реда на нещата. А и далеч, не е невъзможно да се намери запазен екземпляр. Пазара е пренаситен, така че, стига да се въоръжите с нужното търпение, би трябвало да намерите нещо, което си струва.

         Интериорът на колата е постничък, но пък практичен.

Откриваме, достатъчно ниши в средната конзола, така че да разтоварим джобовете на поне 5 японеца. В подлакътника, пък спокойно можем да оставим бутилка ракия, която да споделим с ловната дружинка. Тук е момента да кажем, че ако притежавате дългата база, то освен ракията, спокойно бихте могли да превозите и цялата дружинка. Е ако сте с късата, повече от 2-ма души на задната седалка, едва ли ще се чувстват комфортно, но пък както споменахме по-рано късото междуосово разстояние може да ви отведе почти навсякъде. Особено ако е в комбинация и с някой от дизеловите агрегати, които да подсигурят, малко по-голям въртящ момент.

Общо взето, Mitsubishi Pajero е перфектният работен кон, перфектният off-road джип. Лишен от модерните иновации и лукса на повечето SUV-ове, той обаче, знае точно каква му е работата. Не губи време в суетене, а цели точно в 10-ката, а 10-ката в случая, може и да е на някой планински връх.

Източник: nastarta.com

Върни се горе