Групата „Безвъзмездни кръводарители“ в социалната мрежа „Фейсбук“ е създадена преди пет години – на 27 март 2013 г. от Богдан Дичев.
Целта й е при нужда от кръводарители, членовете ѝ да реагират навременно. Администраторите на групата имат списък с хората, желаещи да даряват, и информация с каква честота искат да го правят. Те напомнят и когато е изминало нужното време до следващия път. В момента в групата има 529 кръводарители. Има и подгрупа на помощниците – те не даряват кръв, но намират случаи, споделят призивите, за да се разшири обхватът им в мрежата, рекламират дейността на групата и привличат нови членове.
Администраторите са десетима. Те поемат случаите за търсене на кръв и ги превръщат в постове. Ако някой се обади по телефона или чрез „лично съобщение“ каже във „Фейсбук“, че търси кръв, администраторът го разпитва за подробностите и пише публикация-призив в групата. Като се появят коментарите с желаещи да дарят, администраторът съгласува кой кога да отиде да дари, кой да бъде евентуална резерва, подканя подходящите донори с „тагване“. И като приключи случаят, го обявява за решен.
Освен това администраторите приемат новоподалите заявки за членство в групата, като изпращат изискванията и записват данните на новопостъпилите членове. Отразяват също новите кръводарявания на всеки от групата и изготвят годишния отчет.
Богдан Дичев редовно дарява кръв от 2013
За първи път е кръводарил през 1990 г., когато е бил студент. В началото го е правил по 4 пъти годишно, след това е намалил честотата на 2-3 пъти. Негова е и идеята за създаване на група за безвъзмездни кръводарители във „Фейсбук“.
„Тя се оформяше дълго време в ума ми, докато осъзнах какви възможности може да ми осигури социалната мрежа. Причините бяха свързани все с търсенето на кръв от някого – приятели, познати, случайни хора по интернет. А имаше и конкретен повод“, разказва той. Един негов преподавател се е нуждаел от кръв, а той е дарил безадресно скоро преди това и не е можел да му помогне тогава. След което създал групата и намерил първия донор за него.
Според Дичев не много хора даряват кръв от предубеждение, че е опасно за здравето, „а то е точно обратното“. Кръвта се обновява биохимично, стимулират се кръвотворните органи да произвеждат кръвни клетки. Има и друга причина – не се сещат, докато не им дойде до главата. Ежедневието ги поглъща, чуват призивите на Кръвния център, на Червения кръст, казват си „Е, хубаво, ще опитам някой път“, и забравят, делникът ги отнася“, коментира още той. По думите му на първо място трябва да се промени съзнанието на хората. „Кръвта вода не става, но водите на равното, битово, самовглъбеното, стереотипното време я отмиват“, разказва още Дичев.
Попитан дали трябва държавна намеса, за да се реши проблемът с недостига на кръв, той казва: „По начало нашата държава рядко се меси там, където няма бюрократичен интерес или персонален интерес на някой държавник или съсловие от държавни паразити. Но определено ако се намеси, ще има голяма полза и чувствителен ефект. Може да насърчава доброволното кръводаряване с данъчни облекчения, с намаляване на здравните осигуровки, с призиви, разпространявани в ключови места на визуалното внимание – помислете само колко средства се изразходват, за да се отпечатат картинки с образите на болни от тютюнопушене хора по цигарените кутии. Ако такъв продукт тръгне масово по пазара със съдействието на производителя (например торбичките за пазаруване по хипермеркетите), това ще достигне до всеки един от нас“.
Според него трябват рекламни кампании и образователни предавания по националната телевизия. „Ако се влезе в съдействие с други институции – университети, армия, полиция, спортни центрове, защо не и с Българската православна църква – ще се постигне много по-голям резултат със сигурност“.
Той разказва, че условията на кръвните центрове в София му харесват – лекарите и персоналът са почти във всички случаи безукорни. По-лошо е положението обаче в провинцията.
Ако човек се нуждае от кръв в Ямбол, не може да я получи от София
„Човек умира от липса на кръв в Ямбол, но от кръвния център там приемат кръв само от региона на Ямбол. Не може да дарим за него тук, в София. И ако не се намери кой; и ако роднините не намерят начин да набавят кръвта, пациентът е обречен. Не от липса на кръв, а от липса на кръв точно в този район“, обяснява Дичев.
Посочва и причините за това – ако се дари другаде, някой трябва да обработи, съхрани и транспортира кръвта до мястото, където има липса, което е свързано с пари. „Наскоро в Русе имаше случай – четири банки АБ+ за тежко болен човек. От центъра са искали донорът да бъде само от Русе, не дори и от региона. Вдигна се един наш член, отиде там, разпита каква е работата. Той е активист на Червения кръст. На него, разбира се, медицинските лица му бяха разказали съвсем друга история. Допускам възможността в тези случаи да се действа неофициално, само от определени хора, но това не може да става без знанието на ръководството на тези институции“, казва още Дичев.
Част от служителите на кръвния център в София вече са чували за групата и разпознават представителите ѝ.
Групата има най-много хора в София, Варна и Пловдив. От Стара Загора, Русе, Търново, Бургас и Сливен са по десет-дванадесет души и ако се случи например търсене на кръв от Монтана, става много трудно, ако търсенето не обхваща целия кръводарителен регион, в който е градът, допълва Дичев.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
