Откровена цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение – до това ще доведат промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Проектът е съсипан от критики в 13 становища на различни хора и организации, сред които са Програма „Достъп до информация“ (ПДИ), Висшият адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюзът на юристите, КРИБ, Нотариалната камара, асоциацията за маркетингови изследвания и др. Те са публикувани в портала за обществени обсъждания strategy.bg.
С предложените изменения се засягат правата и задълженията на над 7 млн. граждани и около 2 млн. юридически лица. Автор на закона е МВР. Целта е да се приеме европейският Общ регламент за защита на данните (GDPR), който влиза в сила на 25 май. Заради масовите критики за краткия срок за обществено обсъждане на толкова сериозни проблеми Министерският съвет го удължи до 30 май.
Сред най-скандалните разпоредби е новият чл. 25д, който може да доведе до гигантски санкции на журналисти, писатели и учени при използване на нечии лични данни. „Когато при упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, се обработват лични данни на физически лица, администраторът на лични данни прави преценка за законосъобразността на обработването във всеки конкретен случай. Решението на администратора не може непропорционално да ограничава свободата на изразяване и информация“, гласи текстът. Освен това е неясен и разтеглив и някой може да го разтълкува, че журналистите вече не могат да публикуват нито един документ, защото той съдържа лични данни.
Изискванията към медиите са „прекалено тясно менгеме“, журналистите могат да се окажат в невъзможност да работят, казва за в. „Сега“ адвокат Александър Кашъмов от ПДИ. Възлагането на прекалено големи задължения върху медиите може да се окаже препятствие пред свободата на словото, гарантирана с конституцията, пише в становището на фондацията. „Свободата на словото трябва да има предимство“, каза още Кашъмов. Той съобщава, че германски колеги са препоръчали в българския закон изрично да се запише, че разпоредбите му не се отнасят за журналистическата работа. Така е направено в Германия, защото идеята е, че общественият интерес е над всичко.
Съюзът на юристите посочва, че при публичното обсъждане на законопроекта всички участници са посочили, че няма баланс между правото на свободно изразяване и правото на гражданите да бъдат защитени личните им данни. Асоциацията на лицензираните инвестиционни посредници предупреди, че ограничението на правото на свободно изразяване може да убие образователните курсове, които браншовите организации провеждат.
От ПДИ предупреждават, че достъпът до публичните регистри ще бъде затруднен. Предвиждат и че предложенията могат да засегнат други основни права, защото Комисията за защита на личните данни, която ще контролира за изпълнението на закона, може да получи достъп до данни, защитени например от адвокатска или лекарска тайна.
Висшият адвокатски съвет алармира, че членовете му няма да могат адекватно да опазват тайните на клиентите си. Абсурдно е, че се предвижда комисията за личните данни при проверка в дадена кантора да получи достъп до книжа и други информационни носители, които са защитени от закона, конституцията и международните конвенции. Адвокатите предупреждават, че може да се стигне до невъзможност да се провеждат съдебни дела.
Страна по правен спор не може да иска от насрещната страна достъп до свои данни, ограничаване на работата с тях или изтриването им. Адвокатът разполага с данни не само за клиента си, но и за другата страна, посочва съветът. Немислимо е и друго – адвокатът на една от страните в съдебен спор да уведомява за притежаване на лични данни насрещната страна, срещу която предстои да има някакво действие.
И от Съюза на юристите смятат, че проектът противоречи на Закона за адвокатурата. Асоциацията на застрахователите алармира, че отпада възможността за обработка на данни за здравословното състояние на техните клиенти, което прави работата им невъзможна. Почти всички становища намират за скандални санкциите, които се предвиждат за нарушения на регламента. Минималните глоби са 5000 и 10 000 (без да се уточнява в каква валута), като за горната граница е уточнено, че е в евро – 10 млн. и 20 млн. Практиката показва, че такива минимуми могат да елиминират малкия бизнес, както и да осъществяват ролята на цензура на по-малките, особено регионалните медии. От адвокатурата напомнят, че регламентът не допуска държавите да определят минимални размери на санкциите и това не е случайно – по икономически причини.
източник: Novini.bg
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
