Българският национал Владислав Стоянов вече се взира в края на дългия и неописуемо тежък път, който извървя.
Вратарят на Лудогорец вече планира да се завърне в игра за първия тим на шампионите до края на септември, а за да стигне дотук премина опасно близо до кошмара.
В неговия случай това значеше съвсем реален шанс за ампутация на крака. Преди година и половина стражът легна за първа операция след контузията в коляното, а след тях бе принуден да премине през други четири.
„Ами, как съм? Добре съм, добре се чувствам. Вече тренирам наравно с останалите и се надявам в най-скоро време да се върна на терена”, коментира Стоянов пред Диема спорт.
„Минах доста тежък период, с доста интервенции. Вече всичко е наред, да чукна на дърво. Специално за тази контузия минах през пет операции. Иначе общо са 11 операциите в цялата ми кариера.”
„Не се чувствах притеснен при контузията. Веднага на терена разбрах какво е станало. Не бях изненадан или шокиран. Впоследствие усложненията, които станаха, това беше големият проблем. Ако я нямаше тази инфекция, вече щях да съм забравил, че съм опериран. Всичко обаче вече е зад гърба ми.”
„Инфекцията я получих в Букурещ, но реално би могло да стане навсякъде. Последвалото лечение обаче беше неправилно, нещата излязоха извън контрол и се стигна до тези тежки усложнения. След първата операция започнахме рехабилитация на 10-ия ден. В един момент с физиотерапевта видяхме, че нещо не е окей. Отидох при доктора, който ме лекува и той видя, че има инфекция. Прецени, че трябва да се отвори и да се изчисти, без обаче да се направят съответните тестове. Той смяташе, че инфекцията идва отвън навътре, докато се оказа обратното. Дадоха ми някакви антибиотици, които не помагаха. В един момент нещата бяха много зле.”
„Искам да благодаря на клубното ръководство, на Лъчо Танев, на Мартин Петров, който направи връзката в Испания с д-р Кугат. За мое щастие спасихме крака, защото имаше реален шанс да го загубя. Сега отново мога да спортувам активно.”
