Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция – човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли. Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
– Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
– Давай, Репа! За тебе винаги! – отговорил Карфиола.
– Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със “с” и завършва на “очка”?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
– Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със “с” и завършва на “очка”. Какво е?
– Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със “с” и завършва на “ах”?
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
– Не знам!
– Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
