Докога домашното насилие няма да бъде проблем на полицията?

Според организацията “Български фонд за жените”, на всеки две седмици една българка е убивана. Зловещата статистика превръща България в гробище за съпруги, паметник на майки и олтар на починали жени. Предадени от съпрузите или приятелите си, българските жени се превръщат в една черна хроника от убийство, садизъм и редица непрочетени или незадействани жалби в полицията. Десетки почернени семейства търсят виновника, злосторника за смъртта на дъщерите си, а той се оказва именно човекът, който те са избрали. Звярът и техният палач се оказва човека, който спи до тях. Този, който ги убива е и този, който им казва „добро утро”. Само че утрото хич не е добро.

29 октомври 2018 година. Столичният квартал „Надежда” е блокиран от полицаи, криминалисти и журналисти, след като се получава сигнал на телефон 112 за убийството на 23-годишната Дарина. Намерена от родителите си, притеснени, че дъщеря им не отговаря. Убиецът се оказва приятелят ѝ и баща на детето ѝ – Викторио Александров. Дарина е убита с пистолет. Брутално, рязко и с умисъл. Впоследствие Викторио взима едногодишното им, току-що проходило момиченце Никол, потегля с него, изоставяйки мъртвата му майка. По-късно Никол също е убита. От ръцете на своя баща и от оръжието, с което майка ѝ намира смъртта си. Викторио твърди, че не помни да е убивал дъщеря си. За сметка на това твърди, че е подавал жалба за психически тормоз срещу жена си. Приятелки на убитата Дарина пък казват, че той редовно чупел телефоните ѝ.

Случаят буквално разтресе България, но и доведе до много въпроси. Защо една жена, която е споделяла с близките и семейството си, че не е щастлива, е останала с мъжа си? Защо не е имала смелост да го остави завинаги и чувствала ли се е достатъчно защитена, за да го направи? Случаят на Дарина и дъщеря ѝ, погребани в булчинската рокля на майка ѝ, която тя така и не облича, води след себе си въпросът: обичат ли жените мъжете, които ги плашат? Оказва се, понякога да. В името на семейството, в името на детето, в името на общото бъдеще, някой друг счупен телефон или семеен скандал е нищо. Докато скандалът не прерасне в бой, а боят в убийство. Накрая остават счупените телефони и детските играчки, които никога повече няма да радват едно момиченце.

Повече от година по-рано, на 18 август 2017 година, 42-годишната Елена е екзекутирана с четири куршума в голямо заведение в столичния квартал „Лагера” от съпруга си. Четирите жалби, които Елена подавала за тормоз срещу мъжа си Венцислав Василев, не могли да я спасят. Редицата обаждания на телефон 112 за това, че той нарушава ограничителната заповед да не я доближава, също не могат да върнат живота ѝ. Последната ѝ жалба, часове преди убийството ѝ, стои в черния списък на МВР като доказателство, че е трябвало да се направи нещо, но то не е станало. Впоследствие Елена се превръща в символ на жените, които са се борили срещу своя насилник. Борбата е била законова: жалби, преписки, обаждания, ограничителна заповед. Но това не я е спасило, напротив, дори не ѝ е помогнало.

Месец по-рано, на 23 юли 29-годишната Виола е бита с метален стик, душена и наръгана от своя приятел Стефан, който взел екстази, преди да стигне до убийството ѝ. Часове наред никой не пристига в апартамента, където са преминали последните минути на Виола. Ревност – твърдят криминалисти като причина за убийството. Звяр – твърди семейството на Виола за Стефан. Последните новини около шумното дело за Виола са, че убиецът ѝ искал намаляване на своята присъда. Дали ще го получи, ще реши съдът.

Преди ден пък се разбра за страшното убийство на 40-годишна жена в Горна Оряховица. Умряла след купон. Тя загубила живота си, докато участвала в парти с още трима мъже, а заподозреният Николай най-вероятно е я убил с ритници от … ревност. Музика, алкохол, храна и един живот по-малко, констатирали криминолозите, часове след последния купон на Мария.

Случаите на убийства на жени за безброй. Едни – убити от хората, които обичат. Други, убити от мъжете, които презират. Трети, намерили смъртта си от тези, от които ни най-малко не се страхували. Оказва се, че никой не може да помогне. В някои от случаите жените, ставали жертва на домашно насилие, не съобщават в полицията на случаите на побой, други съобщават, но пак не намират закрила. Едно е ясно обаче, смъртта има много лица. Някои са красиви, други плашещи, но когато и да са се изправили пред нея тези жени не са и подозирали, че ще се стигне до там.

Затова законът в България трябва да бъде променен. Насилниците на жени трябва да бъдат наказвани по-жестоко, жалбите срещу тях не бива да бъдат претупвани, а насилник не трябва да бъде синоним на мъж. Ако искаме да видим дъщерите си щастливи, а децата им пораснали, и ако не искаме поредно семейство съвсем скоро да бъде почернено отново. Именно от човека, когото най-малко подозират.

Автор: Костадин Костов

Прочети още : https://www.actualno.com/viewpoint/zvjaryt-e-tozi-do-kogoto-spish-news_705818.html
© Actualno.com

Върни се горе