Лазаровден е!

Празникът се характеризира с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често „боенек“.

Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Върни се горе