Приятели на книгата на МКБППМН-Кубрат с онлайн призив „Аз чета!” по случай Международния ден на детската книга

„Да се грижим за нашия голям приятел – книгата!”

Обединени под това мото, 8 деца от клуб „Емпатия” (Айсу, Петя, Алекс, Толга, Крисиан, Албена, Василена и Доника) се включиха в онлайн предизвикателството – Сподели любим цитат от детска книга. Инициативата е по случай 2 април  – международният ден на книгата. Тази дата е любима за емпатистите от творческо-превантивния календар на местната комисия. До сега е отбелязана под различна форма – четене на приказки за малчуганите от детската градина, среща с поета Димитър Атанасов, четене сред природата, презентация за детски автори и др.

YouTube

Тази година поради създалата се ситуация, която налага оставане у дома като най-добрата и превантивна мярка срещу разпространението на коронавируса – емпатистите участваха от дома в онлайн предизвикателството и споделиха свои любими цитати, които намериха място в постер-плакат със следния призив: „Книгата е наш приятел! Да се грижим за това приятелство, като отделяме време и печелим нови и много много приятели на книгата”.

Част от споделените мъдрости, които при всеки прочит те връщат в детството и те подсещат, че каквото и да се случва и става – там някъде сред страниците на някоя позабравена книга, винаги ще чака един приятел, който ще те усмихне, който ще те насочи, който ще те изправи…

  • Айсу – „Как се пише любов? – попита Прасчо. – Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух” – (“Мечо Пух”, Алън Милн);
  • Толга – “Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.” (“Малкият принц” , Антоан дьо Сент Екзюпери);
  • Алекс – „Никога не казвай довиждане, защото да кажеш довиждане означава да си тръгнеш, а да си тръгнеш, означава да забравиш.“ ( „Питър Пан”, Джеймс Матю Бари);
  • Петя – „Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките му мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти да изпиташ човешкото блаженство.“ ( „Малката русалка“, Ханс Кристиан Андерсен);
  • Василена – „Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата ти цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ („Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен);
  • Албена – „Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!“ („Ние, врабчетата“, Йордан Радичков);
  • Доника – „ Ако носиш в себе си добри мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти винаги ще изглеждаш прекрасно.“(„Матилда“, Роалд);
  • Крисиан – „Че съм умен, умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно защото съм скромен, а скромността краси човека.“ („Карлсон, който живее на покрива“, Астрид Линдгрен)

 

 

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе