По пътя на мечтите

Зеррин, Синем и Арзу – зрелостници от випуск 2020 на СУ „Христо Ботев“-Кубрат.  И трите – отличници и ученици за пример.  С отношение към училищния живот и извънкласните дейности – активни, търсещи, любознателни. Бяха и ще останат сред любимите лица на Клуб „Емпатия“ към МКБППМН-Кубрат.  Бяха първите ученици в ролята на ментори и учители, които успешно реализираха метода „Връстници обучават връстници“.  С голям ентусиазъм подготвиха и презентираха открит урок на тема „Рисково сексуално поведение, който  беше посрещнат с голямо одобрение от техни връстници в две общински училища.  Бяха добрите примери, активно подкрепящи идеите на клуба, където оставят светли следи.  Какви трепети и вълнения бушуват в душите им в последните  дни като ученици,  какви спомени отнасят от родното училище, какви перспективи и предизвикателства им предстоят от тук нататък, разказват самите те:

Зеррин Неби:При всеки един споменът за училището събужда огромно вълнение и трепет. Училището за мен беше като втори дом, а моите съученици- като мое второ семейство.  Завършването на дванадесетгодишен цикъл от обучение не означава, че затваряме страниците на една книга, а именно- ние започваме една още по-сериозна и доста по-трудна задача.    За мен моето училище ще остане като един вечен спомен благодарение на всеотдайността, търпението на учителите и знанията, които получих от тях.    Както във всеки един човек се таи една голяма мечта- моята най-голяма мечта е да продължа образованието си и след няколко години да се върна и да допринеса с нещо за родния си град. Имам интерес към хуманитарните науки и мисля да кандидатствам в тази насока- медицина, фармация. Но в едно съм твърдо убедена- искам да работя с хора и за хора и да знам, че допринасям за по-доброто утре.

Арзу Недретова: „За мен тези 12 години в  училище бяха най-хубавите в моя живот. Безкрайно благодаря на моите учители и съученици за знанията и подкрепата. Училището ме формира като личност и остави дълбока диря в сърцето ми. Нямам съмнение, че натрупаните знания и опит през изминалите години ще са ми полезни занапред. От малка ме вдъхновяват хората в бели престилки и за това избирам медицинското поприще като моя професионална мисия. Аз ще продължа да се уча и да жъна успехи, надявам се, вече като лекар, благодарение на моите учители.

Синем Сали:  „Дълги 12 запомнящи се години.  Всяка от които ми даде или ме научи на нещо важно за живота. Противно на множество мнения,  че училището ни дава повече от шепа ненужни знания, които зубрим, за да изкараме 6 и после забравяме. То ни учи на важни умения, помага ни да открием себе си и какво ни привлича, очертава нашия живот. През тези години се сприятеляваме с хора, които няма да забравим, въпреки че животът неизбежно ще ни раздели. Често се оплакваме от учителите, но те винаги искат най-доброто за нас и именно те са хората, които ни карат да дадем най-доброто от себе си. Никога няма да забравя мой учител, който ми е подал ръка, който се е грижел за мен; те ми помогнаха да постигна успехите, с които така се гордея. Училището и учителите ми предоставиха чудесни възможности за развитие, които се радвам, че не съм пропуснала. След дълго лутане, избрах път, по който да продължа и се надявам, че той е правилният за мен. Благодаря на всички мои учители за доверието и търпението. Никога няма да ви забравя. Ще запомня и предизвикателствата на Клуб „Емпатия“  към МКБППМН-Кубрат и моментите прекарани там.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



Върни се горе