За да получи достъп до модерно лечение, покрито от НЗОК, пациент със Сърдечна недостатъчност трябва да е в напреднал стадий на заболяването, когато уврежданията са трайни и необратими. Навременната терапия би забавила усложненията и удължила живота на пациента, но той или сам трябва да си заплати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на условията на Касата. А когато се влоши, му остават 3-4 години живот. Необходимо е тези критерии да бъдат променени, посочиха лекари по време на експертна виртуална среща „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“.
Срещата е част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението. В нея участваха общопрактикуващи лекари и специалисти по кардиология от Плевен, Русе, В. Търново, Ловеч и Разград. Тези медици са важна част от пътя на пациента, защото той се проследява и при личен лекар, и при кардиолог.
Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.
Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.
Част от предложенията, освен с улесняване достъпа до лечение от страна на НЗОК, са свързани с разширяване на диагностичния пакет за заболяването, по-голямо реимбурсиране на медикаментите, намаляване на бюрокрацията при изписване на лекарствата, електронен регистър, провеждане на училища за пациенти и техни близки.
„Изписването на медикаменти с протокол по НЗОК е обвързано с множество изисквания и понякога трябва да изчакваме състоянието на пациента да се влоши, за да е възможно назначаването на иновативна терапия. В нашия край голяма част от пациентите нямат възможност да получат необходимото им лечение Като им останат 3-4 години живот, е малко късно. Системата не бива да продължава да функционира по този начин“, категорична е д-р Селиме Карагьозова, общопрактикуващ лекар в Разград.
„Сърдечната недостатъчност е краен стадий на редица заболявания, чието лечение и контрол пациентите често подценяват. Нелекувана есенциална хипертония напр. може да доведе до сърдечна недостатъчност. Пътят на пациента до лекаря се удължава във времето. Ролята на пациента е много важна. С пациента трябва да се работи целенасочено особено по посока на неговото обучение“, посочи д-р Малина Цонева, специалист по вътрешни болести и кардиология с практика в Ловеч.
„Добре е пациентите със СН да посещават кардиолог веднъж на 3 месеца. Аз консултирам пациентите си често, за да имам контрол. Прави впечатление, че когато се почувстват по-добре, те често спират лекарствата си и се връщат към лошите си навици. Това заболяване е свързано с дисциплина и ежедневен режим, и самонаблюдението от страна на болните е от първостепенна важност– да следят теглото си, да не приемат солени храни, да се движат достатъчно“, сподели д-р Величко Пенчев, началник на интензивно кардиологично отделение във втора клиника по кардиология към УМБАЛ “ Др. Георги Странски” гр. Плевен. „Адмирирам труда на личните лекари. Те трябва да имат стимули от НЗОК, когато се грижат за пациенти със сърдечна недостатъчност, да ги проследяват, да ги консултират по-често. Тези болни трябва да се откриват по-рано във времето, преди уврежданията да са станали необратими“, коментира д-р Пенка Каменова, завеждаща Кардиологично отделение в УМБАЛ „Канев“ – Русе.
През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите на предписаните медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина), трябва незабавно да се обърнат към своя лекар.
Данни за Северна и Северозападна България
Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог, като по-голямата част се проследяват при своите лични лекари. 2,19% от населението е средният процент заболеваемост в страната, като в част от градовете в Северозападна България този процент е двоен. Абсолютен рекордьор е Област Ловеч с 6.51% от населението. Висок е процентът болни в Монтана, Враца, Плевен.
Общият брой диспансеризирани със СН в Плевен, В. Търново, Русе, Ловеч, Разград е 33 782 по данни на НЗОК, което е много повече, отколкото в София и Пловдив. 90% при тях са над 60 години. Между 80 и 90% от хората са диспансеризирани при своя личен лекар, останалите- при кардиолог. Жените по-често развиват СН, съотношението е 40% мъже, 60% – жени. През 2019 г. болници в петте региона отчитат общо 16 567 случая на приети пациенти по повод Сърдечна недостатъчност. За лечението им здравната каса е заплатила близо 70 млн. лв.
Диспансеризирани пациенти със СН :
- Разград – 2358 души
- Плевен – 11 005 души
- Ловеч – 8126 души
- Русе – 5567 души
- В. Търново – 6926 души
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
