40 години от откриването на Тракийската царска гробница край село Свещари

Тракийската царска гробница с кариатиди край село Свещари, община Исперих, последният български паметник в листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, е уникално място, на което идват десетки хиляди хора от цял свят, за да извървят пътя на безсмъртието. На 28-ми септември 1982 г., точно преди 40 години, екипът на ст.н.с. Мария Чичикова разкрива изпод пръстта на Гинина могила каменната гробница на древните гети. Фотообективът на Мехмед Азиз за първи път „прониква“ във вътрешността през отвора между каменните блокове, затварящи входа. Започва разговорът с вековете на изследователи и на обикновени хора, които до днес се опитват да разчетат каменното послание на траките от III век пр. Хр. За тръпката от първото съприкосновение с непреходната красота на Свещарската гробница можем да прочетем в репортажа на Георги Дончев, главен редактор на вестник „Исперихска трибуна“ през 1982 г.: „През широката около метър врата влизам в гробната камера… Десет фигури на жени, изработени в дълбок релеф, пазят някаква тайна. Дрехите на всяка от тях е оформена като цвете. Ръцете са вдигнати така, сякаш подпират полуцилиндричния свод. А може би това е някакъв танц? Високо, върху северния люнет, като приказка е нарисувана живописната картина. Богиня поднася венец на пристъпващия отляво конник. Четири женски фигури носят дарове. Графиката показва хероизацията на виден тракиец…“

Гетите вярвали в безсмъртието, както е написал бащата на историята Херодот. Иначе как да си обясним украсата на каменната гробница, последен дом на знатен владетел, ако не с идеята за блаженството в задгробния живот и преходността на земния. Ако е вярно, че хората умират, а камъкът остава, древните гети още живеят в свещената тишина на своето уникално творение. Tе оставят по частица от своята философия у всеки, който реши да поеме поне веднъж по алеята към тяхното безсмъртие с водачи – екскурзоводите на Исторически музей – Исперих.