Били ли сте някога свидетели на момент на чиста, неподправена радост, която надхвърля простото щастие? Онзи вид радост, която кара очите ви да блестят, гласът ви да става по-силен, усмивката ви да стига „до ушите“ и да ви кара да скачате и да бягате, чувствайки се наистина жив. Тази радост, която носи усещане за чиста наслада и блажена еуфория.
Е, аз я срещнах вчера в един обикновен магазин.
Както става преди Коледа, магазините са пълни с хора, които се опитват да направят последните си покупки за празника. Въздухът е зареден с празничен дух, пътеките са украсени с мигащи светлинки и празнична украса. Коледните мелодии, свирещи тихо на заден план, добавят нотка магия към сцената. А рафтовете са пълни с подаръци, всеки внимателно подбран, за да донесе радост в нечие сърце.
Влизайки в магазина, се разминах с две момчета; Аз се качвах по стълбите, а те се насочваха надолу. И двамата изглеждаха на около 20 години. Едно от момчетата енергично обясняваше нещо на приятеля си. В един момент извади огромно плюшено мече от чантата, която носеше, а очите му блестяха от вълнение. Неговата заразителна усмивка беше толкова изразителна, че предизвика усмивка и на моето лице. След като показа за кратко мечока, той внимателно го прибра обратно в чантата и слезе по стъпалата, вземайки две наведнъж. А на последното стъпало дори скочи от радост.
Тогава си представих дамата на неговото сърце. Как ще разопакова подаръка, как очакването й ще нараства с всеки разгънат слой опаковъчна хартия. И когато плюшеното мече се появи, почти можех да чуя смеха й, да видя очите й да светят от радост и да усетя истинското щастие.
Тази импровизирана любовна история разкри една вечна истина – радостта, произтичаща от даването, превъзхожда радостта от получаването.Това е изкуството да накараш някого, на когото държиш, да се почувства специален, особено по време на вълшебния празничен сезон.
Автор: Десислава Маринова
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
