Книгата е завинаги. Така завършва една поговорка, която не е тукашна. Стига ни обаче и един поглед назад, към нашите си възрожденци, за да я припознаем като нашенска по дух. Идеята, че книгите имат непреходна стойност, е в основата на всяко читалище и всяка библиотека в България, още от преди Освобождението.
Идеята, че книгите ни свързват завинаги пък е част от испанската традиция, заради която днес цяла Европа празнува деня на книгата. През 20-те години на миналия век към празника на розата и на Сан Джорди (Св. Георги) Каталуния добавя и празник на книгите. Идеята е на писателя, преводач и издател Висенте Клавел. А денят е особено подходящ – на 23 април 1616 напускат този свят както Мигел де Сервантес, така и Уилям Шекспир. Част от обновения каталунски празник става и това – когато мъжете поднесат на любимите си роза, жените да им отговарят с подарък – книга. Оттам тръгва и поговорката “Роза за любов и книга завинаги”, а през 1995 г. ЮНЕСКО обявява празника за Международен ден на книгата и авторското право.
Тук, по нашите земи сякаш никога не ни е оставало толкова време за романтика, но с гордост можем да твърдим, че любовта ни към книгите се простира далеч назад в историята. Сериозна част от нашата просвещенска традиция винаги е била да събираме и подаряваме книги – не просто на един човек, а на онези домове на общото ни знание, каквито винаги са били читалищата и библиотеките.
Разградската регионалната библиотека “Проф. Боян Пенев” има забележителна традиция в това отношение и за мен е чест тази година да добавя и своето дарение към тези на многобройни други разградчани преди мен. За подбора на изданията бих искала да благодаря на Манол Пейков и чудесната работа на всички в издателство Жанет-45. Този празник е, разбира се, и техен – за да се роди и отгледа книга, която да намери мястото си в света, нужна е грижата и любовта на много хора. Имената на повечето от тях ги няма на кориците, но и те заслужават нашата благодарност и възхищение.
Мисля, че в днешната епоха на болезнени разделения е особено важно да говорим за книгите, които ни свързват, за книгите, които носят общата ни памет, но и споделените ни надежди. И не само да говорим, но и така да правим, че тези книги да стигнат до повече хора, на всякаква възраст. Радвам се, че мога да добавя към фонда на библиотеката в родния ми град 30 такива книги.
Книги, които ни помагат да разберем откъде идваме (“Възвишение”, “Чамкория”, “Животът няма втора половина”, “Мравки и богове”…).
Книги, в които можем да се изгубим (“Вулкан”), и да се намерим (“Времеубежище”, “Звезди под клепачите”, “Дом за начинаещи”)
Книги, които ни обръщат навътре, към себе си (“И винаги любовта”, “Ане”…).
Книги, с които опознаваме света и другите в него (“Поздрави от синята палатка”, “Диктатори, трактори и други приключения”, “За неизбежната случайност”, “Хагабула”…).
Книги, които да посрещнат децата ни в земята на литературата (“Това на нищо не прилича”, “Топлото човече”, “Чай от Парагвай”, “Тясното къщенце”…).
Книги, които стопяват разликите между поколенията (“Мишките отиват на опера”, “Писмото на мравката”, “Извън обхват”…).
Подборът им не е случаен – това са все книги, които ни помагат да пораснем, без значение на колко години сме. Книги, които ни помагат да живеем по-добре заедно. Честит празник на книгите!
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
