Празничният Ден на Съединението отново бе отбелязан тържествено в редица градове на страната. Разград не направи изключение, но за поредна година подобен повод за празнично настроение остана да витае във въздуха с по-явното усещане за апатия, равнодушие, обезвереност, безнадеждност и песимизъм.
Това всеобщо минорно емоционално състояние бе обхванало шепата граждани, които се отзоваха на поканата на градската управа да съпреживеят 140-годишнината от великия ден на Съединението на площада пред мавзолея-костница. И докато гръмко звучаха патетичните политически слова за национално обединение и сплотеност, то малкото слушатели невярващо обрисуваха тъкмо обратното безславно настояще, определящо сивите бъднини.
140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия отбеляза Разград (СНИМКИ и ВИДЕО)
Сред посетителите на общоградското честване бяха Енчо Енчев и Маринка Енчева. Двамата са част от празничните прояви винаги, когато имат възможност. Категорични са, че от година на година празникът избледнява, а площадът става все по-пуст. „Замира! Всичко е заради апатията у хората“, споделя семейството, а разсъжденията им неминуемо се насочват към проблемите на днешния ден – безработицата, емиграцията на младите хора, заминаващи с еднопосочен билет. И ако думи като сплотеност, единство и обединение намират място в патриотичните празнични слова на обществениците, то те носят негативен знак в ежедневието. Отсъствието им в днешното общество, в което се оглежда и разградското, засилва обезверението за утрешния ден. Последна обаче остава надеждата – че доброто ни чака зад ъгъла, смятат Енчо и Маринка.
Същите демографски и социално-икономически проблеми вълнуваха и останалите граждани на Разград. С недоволство разговаряха за численото превъзходство на политическите лица на тържеството спрямо жителите, за безработицата в региона, за недостойно ниското заплащане на труда, което отблъсква младите хора, за липсата на деца и на целия този фон – за безочието на управляващите, застанали пред тях в близо половинчасовото припомняне на историческите факти за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Да видят какво се случва на площада пред Стария театър, бяха дошли Кемил от Брестовене и деветгодишният му внук Айдер. За светло бъдеще, 64-годишният мъж също трудно говори. По простата причина, че не вярва в него, нито в надеждата за по-добрия утрешен ден. Също както други две дами, за които все пак Денят на Съединението е важна дата в календара. Защото е част от историята ни, а от нас зависи да я предаваме. Докато разговаряме, погледите отново падат върху празния площад, а мислите се завръщат към децата, останали далеч от своите родни места. Докато заинтересоваността към празника остава в полето на гражданската съвест, то неминуемо се намесва и политическата обстановка, смятат разградчани, а заедно дават отражение върху днешната липса на сплотеност. Народът трябва да бъде обединен, приканват жителите на Лудогорието с посланието да си помагаме, да бъдем по-добри и да мислим за общото благо, а не всеки сам за себе си.
И докато централният площад на Разград отново остана глух за високопарните политически речи, то едно отдалечено от епицентъра на събитията място бе предпочетено от жителите на областния център за съботна отмора. Паркът в квартал „Орел“ бе приютил деца и възрастни, а под сенчестата прохлада разговаряха и приятелите Иван Богданов, Светла Богданова и Иван Йорданов. Иван е запален по българската история, но както подчертава – обича своята Родина, не и нейните ръководители, а присъствието му на градския площад за честването не бе показателно за отношението му към празника. За патриотизма му говори датата на сватбата им със Светла – избрали за своя паметен ден точно Трети март. Иван дълго може да говори за един от големите празници – Денят на съединението, а познанията му се простират и върху други бележити събития от славната вековна история на България. „Историята не трябва да се забравя!“, категоричен е мъжът, но допълва разсъжденията си с огорчението, че днес децата не четат достатъчно. С гордост говори за своите внуци, кръстени на царете Асен и Ивайло, шегува се и с наследника на свой познат, който носи името на Крум. За единение Иван Богданов също не намира място в обществото ни днес, защото денят е задвижван от трупането на материални блага. С носталгия си припомня отминалите години, когато често със съседи и приятели са се събирали по празници. „Майка ми ме учеше, че ако не мога да помогна на ближния, да не преча. Това сега се промени, демокрацията ни раздели!“, споделя с огорчение Иван.
Е, отмина и поредният Ден на Съединението. За едни – начало на тридневните почивни дни, за други – бележита дата в българската история. Но винаги с акцент върху злободневието, уви!
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
