Ценности като смирение, любов към ближния, почит, милост, грижа, състрадание, уважение, жертвоготовност днес са силно задушени от комерсиалното битуване, лишено от нравствеността, която проповядва Божието слово. Но сплотена и единна в своите убеждения, малка общност в разградското село Осенец припомня уроците на човечността и вдъхва надежда, че подобни добродетели продължават да вдъхновяват за добри дела и каузи в името на общото благо.
Точно както започва летописът на местната църквата „Св. ап. Петър и Павел“, чиято съдба напомня притча за вярата – в човешкото начало и Прометеевата сила на съграждането. Първите редове са изписани с пот, но и с куража на несломимите по това време осенчелии. Всичко започва през 1832 година, когато търновският митрополит Иларион посещава Разград, за да освети тукашната църква – единствена в цялата околия. Шестима далновидни души от селото настояват за среща с висшето духовно лице, за да получат информация как и те да си имат своя църква. Пръв идеята за начинанието дава 60-годишният Тодор Дацов. В основата на замисъла стоят съмишлениците му: 45-годишният Чакър Кольо Димитров, 60-годишният Георги Станев Чакъров, 55-годишният Даци Дяков, 50-годишният Минко Димитров Вълчев и 70-годишният Минко Банев.
По това време е разрешено християнски храм да се издига единствено върху стари основи, каквито обаче не е имало на избраното място за градежа. Местните, решени на всичко, за да построят Божия храм, намират решение в църковни камъни от старите селски гробища, които пренасят и заравят в земята – там, където и до днес се издигат портите на църквата „Св. ап. Петър и Павел“.
През водовъртежа на времето и пожълтелите страници на оригиналната летописна книга на храма ни превежда някогашният кмет на селото – Денчо Дечков, управлявал местната администрация за два мандата – от 1986 до 1990 година и от 1999 до 2003-та. Мъжът с гордост в гласа припомня историческите бележки, докато с разтреперените си от вълнение ръце държи черно-бяла фотография на някогашния облик на църквата – когато още не е разполага с камбанария, откъдето да възвестява на богомолците времето за богослужение.
Заровени в земята, камъните престояват в продължение на една година, за да бъдат разкрити пред местния онбашия като свидетелство за останките на някогашен храм. Срещу няколко жълтици, полицейският началник в турско време доверява на по-висшестоящите, че могат да дадат разрешение за строежа на нова църква. Но богоугодното начинание трябва да се извърши при определени условия – сградата да бъде с височината на околните къщи и не по-висока от тях, за да не се забелязва от онбашията, когато преминава на път за Разград.
+
Годината е 1835-а, селото се състои от 100 български и 30 турски къщи, а ентусиазмът от постигнатата самостоятелност акумулира енергията на младите хора, които започват да копаят основите на „Св. ап. Петър и Павел“. Напредничавата идея възпламенява мечтите, вдъхновява за дръзновени подвизи и като възпламеняваща стихия обхваща всички умове и сърца. Разчитало се на доброволен труд, камъните се носели от кариерата, а дървеният материал се изсичал от близката гора. На помощ в усърдната физическа работа се притичвали и хора от близките села Дряновец, Сеново, Кривня и Езерче. В начинанието се включил и възрастният Николчо Дацов, който, в името на каузата, отстъпил своя харман в размер на близо два декара, за да се създаде църковният двор.
За дванадесет месеца, от 1835г. до 1836г., в които тлеят войните с турците, храмът два пъти е опожаряван и възстановяван. Но само година след първите изкопни работи и четири години след началния идеен тласък, храмът бива осветен. Паметната дата е 30 юни 1836-а година. Камбанария още няма, а хората са възпроизвеждали църковния звън, като са почуквали с чукче върху желязо.
В следващите месеци настъпва модернизиране на обществото, както и на всички аспекти на живота, включително духовният. Постепенно вкопаната в земята църква в Осенец започва да изостава от времето си – до 1919г., когато се сформира нов инициативен комитет с идеята да издигне нова църква, отговаряща на съвременността. Строежът е планиран в съседство до съществуващата, която да се запази като музей. Съидейниците така и не успяват да съберат нужните пари за начинанието и затова решават да надстроят църквата. Така се появяват камбанарията и балконът. Новото освещаване на Божия дом вече се осъществява много години по-късно – чак през 1936-а, във вида, в който и до днес богомолците прекрачват вратите й. А догодина предстои пореден знаков момент от историята на храма – тържественото честване на неговия 190-годишен юбилей. Датата е специална за всички вярващи в Осенец – 29 юни, когато се отбелязва Петровден и храмовият празник.
Друго доказателство за значимата роля на християнството в битието на осенчани е, че тъкмо разградското село е едно от първите в страната, където през 1997г. започва да се изучава религия. Младежите взимат участие и в литургията по повод 175-ата годишнина на храма, гост на която е патриарх Неофит, тогава владика в Русе.
Днес устоите на духовността се крепят на живите пазители на историята и техните следовници. През последните години от новото хилядолетие са предприемани редица ремонти – за подмяна на врати, прозорци, таванът е облицован, иконите са дарение. В знак на уважение и преклонение пред подадената ръка, в църковния двор е поставена плоча с имената на благодетелите, отделили от своето, за да го предоставят за църковните нужди. Благодарение на последната безкористна акция е обновена външната фасада на храма, която вече разполага и с осветление. Местен род от селото дарил нов владишки трон. 7000 лева са нужни още, за да се издължат ангажираните с църковното обновление към изпълнителите на ремонтите.
В основата на подобренията, които настъпват в църквата „Св. ап. Петър и Павел“ в Осенец, е местният жител и следовник на съзидателния огнен плам на своите предци – Деан Дацев. Той е най-големият спомоществовател и идеен двигател за освежаването на храма. Сега мъжът приканва будната общественост отново да подаде ръка в името на общото дело. Каузата този път е изработка на нов иконостас, който да замени над стогодишния, който е пред разпад. Избран за проекта е дърворезбарят Лукан Лазарски от Плевен. Освен мащабния замисъл, е започнат и ремонт на пътеките около църквата. За всички тези дейности обаче са необходими около 45 000 лева. „Разчитаме на вашата подкрепа!“, Деан Дацев приканва хората с възможност да помогнат. Даренията се събират от Светла Ангелова – тел.: 0887679446.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
