Ученици от ПГТС „Христо Смирненски“ посетиха „Дворът на кирилицата“ в Плиска

На 22.05.2023г. учениците от 9А и 10А клас от ПГТС „Христо Смирненски“ – гр. Разград, работещи по НП „ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪВРЕМЕННА, СИГУРНА И ДОСТЪПНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА“, Модул „Културните институции като образователна среда“, посетиха уникалния по своя характер културно-исторически комплекс „Дворът на кирилицата“ в гр. Плиска.

Екскурзоводът запозна учениците с интересната история на този дом на кирилицата, създаден не от държавна институция или организация, а от Карен Алексанян – арменски бизнесмен, живеещ в гр. Шумен. Той създава музея с идеята да представи българската история по един по-интересен, модерен и различен начин.

YouTube

След беседата учениците разгледаха комплекса. Освен двуметровите каменни букви, в „Двора на кирилицата“ видяха паметника на цар Борис I и високи 3.5 метра скулптури на св. св. Кирил и Методий, над които се извисява 12 – метров кръст. Към комплекса принадлежат параклис и картинна галерия, която проследява историята на покръстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят.

След това групите се отправиха към крепостта „Кирилица” – част от културно-историческия комплекс „Дворът на Кирилицата”, разположена на две нива. Влизайки в залата на първия етаж учениците прекрачиха границите на времето и се оказаха в средновековната атмосфера на буквосътворението. Восъчните скулптури на Климент, Наум и Ангеларий , изработени от търновския художник Борис Борисов, потопиха присъстващите в магията на приказката за величието на българското слово.

Широките външни каменни стъпала отведоха учениците на втория етаж от Крепостта. Историческият разказ продължи с най-славните владетели, превърнали Първата българска държава в непобедима европейска сила.

В Алеята на писателите стояха бюст-паметници на творци, писали на кирилица – основно на писатели българи, руснаци, народности от Сибир, якути, буряти, които макар и будисти ползват кирилица. Паметниците са изработени от скулптори от съответните държави, чиито писатели представят.

Посещението на културно-историческия комплекс „Дворът на кирилицата“ в гр. Плиска възроди в гимназистите чувството на гордост от славната история на българския народ.
На 26.05.2023г. се проведоха финалните занятия на двете групи гимназисти.

Групата на учениците от 9А клас с ръководител г-жа – Красимира Кирчева – старши учител по български език и литература в гимназията посети къща музей ,,Станка и Никола Икономови“- гр. Разград. Гимназистите бяха посрещнати от уредника на културната институция –г-н Андриян Христов. Съгласно плана за обучение по националната програма в една от залите на музея г-жа Кирчева изнесе урок на тема: Смърт и безсмъртие в „Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев. След урока уредникът на музея запозна учениците с живота на именитите разградски възрожденци, просветители и книжовници от Разград – Станка и Никола Икономови. Разгледана бе музейната експозиция, която предлага информация за живота и дейността на двамата будители, за историята и образователното дело в Разград. За гимназистите бе интересна фотодокументалната част и приблизителна възстановка на бита на семейство Икономови.

Групата на учениците от X ”А” клас с ръководител г-жа –Марина Димитрова – учител по български език и литература посети Художествена галерия „Проф. Илия Петров”, където бе изнесен урок на тема : Борбата, вярата, смъртта в „Писмо“ на Н. Й. Вапцаров. Уредниците на галерията първоначално ги запознаха с личността на проф. Илия Петров – художник, проникновен майстор за състоянията на човешкия характер в портрета, тематичната композиция, голото тяло и рисунката. Гимназистите имаха възможността да се докоснат и до творбите на Националната изложба, която се организира от Художествена галерия „Проф. Илия Петров” за втора поредна година. Заедно с г-жа Росица Йорданова, уредник в галерията, те разгледаха произведенията от категория „Живопис” и „Графика”.

Беседата на учениците продължи на вторият етаж. В представените картини те „забелязаха”, прилика с поезията на Н. Й. Вапцаров, която е своеобразно явление в българската литература от периода на 30-те години на ХХ век. Художественото пространство в галерията , даде ясна представа за това, че именно Вапцаровата поезия е изпълнена с ритъма и езика на всекидневието. В своите дискусии по темата „Борбата, вярата, смъртта в “Писмо“ на Н. Й. Вапцаров” те обобщиха, че поетът твори в епоха на промени и лирическият герой в творбата на поета е човекът-борец за социална свобода.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе