Вечер, посветена на човека, читателя и поета Иван Дойнов, събра негови близки, приятели и творци в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“. Символични домакини на събитието бяха двамата му синове – Дойчин и проф. Пламен Дойнови.
„Тази вечер не е помен, литературна премиера или просто четене! По особен начин ще погледнем към работата в архива и в библиотеката на баща ни. Бихме искали едно от дискретните послания да бъде, че преди човек да бъде пишещ, да бъде поет – той трябва да бъде добър читател, какъвто беше Иван. Книгите му са прозорецът, през който гледаме на литературната му личност“, се обърна проф. Дойнов.
Вечерта бе посветена на книгите на разградския поет – написани, издадени, четени. Присъстващите на творческата среща, които пазят дълбоко в сърцата си разговорите, срещите, посланията и стихотворенията на Иван Дойнов, бяха приветствани в Отдел „Изкуство“ от главния библиотекар Мила Маринова. Тя припомни нестихващата творческа енергия на разградското перо, пламът и ентусиазмът, с които се отнасяше към литературата. И даде начало на споделените от публиката стихове на Иван Дойнов, като прочете „Моят глас“, „Съпричастие“, „Сън“, „След време“. Дойчин продължи лиричния глас на баща си с „На дядо“, впечатлило го още с първия прочит. Брат му припомни „Беше петък по залез“.
„Винаги е бил човек на книгата. Той бе поет, изцяло отдаден на краткото лирическо стихотворение, майстор на кратката лирическа песен, която бе идеалът му за творба. Поезията на баща ни е диалогична, което е свързано с характера му на общуващ човек със стремеж да създава общности – това е сърцевината на поезията му. В голямата си част стиховете му са светли“, допълни личните си наблюдения за своя баща проф. Пламен Дойнов. И припомни голямото дело на поета, състоящо се в три антологии и 11 книги, част от библиотека „Лудогорие“. В продължение на десетилетия Иван Дойнов създава своята домашна библиотека, в която поезията винаги е била приоритет. Анализ върху ценния принос на антологията му „Българският Танатос. Смъртта в българската поезия“, сподели от дистанция Росица Чернокожева – ас.-доктор в Института за литература към БАН.
Към спомените за общи преживявания с Иван Дойнов се върна и друг разградски творец – Пламен Панчев. „Той е емблематичен поет за Разград, няма друг толкова отдаден и обречен на поезията“, сподели той и припомни заучени негови стихове. Присъстващите на задушевния, топъл и сърдечен разговор направиха ретроспекция на събитийни случки с поета чрез подготвена презентация.
„Да мислим за него като за голям читател! Българската културна среда има нужда от такива големи читатели като баща ни, който винаги ни е бил за пример!“, се обърна към насъбралото се множество проф. Пламен Дойнов, който призна, че баща му го е заразил като познавач на поезията. Ректорът на Нов български университет направи и щедро дарение на Регионалната библиотека, като предостави по един екземпляр от общо 151 книги с българска художествена проза и драматургия, сред които романи, повести, сборници с разкази и пиеси, издадени между 2021–2025г.
Перото на Иван Дойнов се пресели в необятните вселения на невидимото в края на 2022г., оставяйки след себе си пъстра творческа палитра, която продължава да живее в сърцата на близките и познатите му.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
