Този извод прозвуча някъде по средата на творческата работилница „Поети без граници“, но сякаш обобщи всичко, което се случи между 19 и 21 ноември с подбрани ученици от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ – Разград.
Защото тези два дни не бяха просто обучение. Бяха разкриване на себе си, понякога дори пред самите участници. Те бяха пътуване към поезията през игра — и през смелост.
Още в първите минути беше ясно, че срещата няма да прилича на стандартен урок.
„Поезията не е теория — тя е преживяване“, каза Кристин Димитрова, докато даваше първата задача: да се опише чувство чрез вкус, мирис, звук или допир. Без абстракции като „тъга“. Без „страх“.
„Tова упражнение винаги показва кой се осмелява да почувства думата, вместо да я назове”, каза Кристин, а участниците разбраха колко е трудно да изразиш болка, без да кажеш „болка“.
Втората провокация беше още по-силна: да се създаде стихотворение, започващо с изречението: „Моята майка никога не е…“
Целта е всеки един от присъстващите да се разкрие пред останалите. „Не знам кога последно съм писала така истински“, сподели една от участничките. Някои стигнаха до миналото си. Други — до светлина.“Кристин не ни преподаваше — тя ни провокираше. Понякога с въпрос. Понякога с пример. Понякога само с поглед”, каза един от учениците.
Задачата за тези два дни беше поетесата Кристин Димитрова да покаже да талантливите участници, че могат да изразят себе си не само чрез рими, а и в свободен стил. Или както поетесата се изрази: ”Да надникнем зад техниката на римувания стил”. „Най-важното в поезията е да доближиш думите до онова, което иначе премълчаваш“, каза Кристин — мисъл, която остана да звучи в главите на курсистите дълго след това.
Поетесата остана приятно изненадана – в деня на публичното четене стана ясно, че младите поети са работили допълнително над творбите си, използвайки наученото пред изминалите два дни. Един от тях сподели: “Ако не е истинско, няма смисъл да го чета”.
Публичната изява – треперещи листове и ръце, сухи гърла и силни думи, които за първи път виждат светлина. И въпреки вълнението — или точно заради него — текстовете прозвучаха така, сякаш всеки говореше от своя нужда да бъде чут. Накрая имаше и отличия, но те бяха само детайл. Както каза един от участниците: “Истинската награда беше онова усещане — че сме написали нещо, което може да живее извън нас”.
Математическата гимназия благодари на фондация „Елизабет Костова“ за това, че втора поредна година гостува в Разград, за да провокира младите хора да се изразяват свободно чрез поезия. Благодарности и към НЧ „Напредък 1901“, съсед на ППМГ, където често се случват творчески и празнични прояви на Математическата гимназия.
Фотографи: Ева Радославова (5. kлас) и Аслъ Заим (12. kлас)
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
