Имате ли точно? Нямам да Ви върна!

Ето една интересна история от нашата столица, която Вера Кънева сподели във Фейсбук профила си.

1. Mтел.

След дълго чакане (от 6 каси работят 3!) плащам сметката си. Много сърдито момиче ми иска ТОЧНО стотинки. Нямам.

“А Вие карате ли ми се?”, питам.

Взима от колегата и почти ми ги мята. Усмихнато:

– “Е, останалите стотинки не ми ги връщайте…”

– “Как така, ей сега ще Ви ги върна…”

Вече започва със следващия клиент.

Почти през рамо, все още усмихнато, казвам: “Споменах за стотинките, за да не си помислите, че не знам. Всичко добро!”

Тя, разбира се, не ми ги връща. Около 40. Много важно!

2. Влизам в BENETTON.

Камари джинси. Започваме от № 25… 28 и 30! Един чифт 30!

Нося 29, ама супер качество, 79,90 е зачеркнато и… говорейки по телефона, питам касиерката колко струват. Тя взима машинката и.. :”24 лева. Промоция!”

“Супер!” Пробвам и тръгвам да плащам.

В този момент към джинсите ми се втурва дебела лелка с мустаци, издърпва ги от ръцете ми и… : “Как! Това са от новата колекция!”

“Но… първо – вижте как е зачеркнато и… ” “Да… излезе 24 лв.!” – казва притеснено момичето от касата.

Дебеланата продължи да вика и да мачка панталона, набутвайки го н`ам къде. А аз, скърцайки зъби, си тръгнах. Пестя енергия.

3. Следва LILLY- прекрасна дрогерия.

Но… стигам до касата. Давам 20 лв. и касиерката с празен поглед не ги взима!

– ” Какво има?!”

– “Ами, дайте ми точно!”

– “Моля?! Вие сте на касата, не аз!”

– “Ами нямам да Ви върна!”

– “Какво искате да направя?!”

– “Ами… аз какво да направя?!”, изтърсва с пухтене, мръщене, тюхкане и тръгва да бърка по чекмеджета, портмонета…

Накрая… сякаш ми прави най-голямата услуга, почти бонус, ми връща ресто. Дори с бележка.

4. Междувременно съм си поръчала (за пръв път!) пазар от махленската месарница, в която пазарувам, откакто съществува – повече от 10 години! Не бях ползвала това наистина голямо удобство.

Донесоха, прекрасно, сметка, закопчана към плика, опаковано, прясно… супер!

Но… чак, като се прибирам решавам да отворя и разпределя… И вдигам две неща едно до друго – едното – много по-тежко от другото, а двете – написани с почти един и същи грамаж! Брях!!!

Това, което е “олекнало”, струва 7,50 килото – агнешки комплект. Грабвам и отивам да премеря! Наистина – писано е 2,400 кг., а тежи 1,280!

Обаждам се и изключително любезно обяснявам… Отсреща кършат ръце, оправдания, измисляния… една камара… Да видим утре какво ще се случи…

Но… Описвам тази днешна поредица, за да провокирам замисляне у всекиго…

Нима месарят няма да отиде и да си купи хляб от хлебаря, който пък ще си поправи обувките при обущаря, чиито деца също учат английски, където се ползва мобилен телефон, а той пък е на някой, който изнася концерти на публиката, където има и актьори, които пък си шият дрехите при шивачи, а и те ползват паста за зъби и тоалетна хартия от дрогерия, където плащат на една касиерка и…. дълга и широка… , но кръгът е ЕДИН!

Това сме всички ние! И, ако не сме ОВЦЕ от едната страна и недоволстващи в повечето случаи шмекери от другата, нещата биха изглеждали къде-къде по-другояче…

Върни се горе