Ето една интересна история от нашата столица, която Вера Кънева сподели във Фейсбук профила си.
1. Mтел.
След дълго чакане (от 6 каси работят 3!) плащам сметката си. Много сърдито момиче ми иска ТОЧНО стотинки. Нямам.
„А Вие карате ли ми се?“, питам.
Взима от колегата и почти ми ги мята. Усмихнато:
– „Е, останалите стотинки не ми ги връщайте…“
– „Как така, ей сега ще Ви ги върна…“
Вече започва със следващия клиент.
Почти през рамо, все още усмихнато, казвам: „Споменах за стотинките, за да не си помислите, че не знам. Всичко добро!“
Тя, разбира се, не ми ги връща. Около 40. Много важно!
2. Влизам в BENETTON.
Камари джинси. Започваме от № 25… 28 и 30! Един чифт 30!
Нося 29, ама супер качество, 79,90 е зачеркнато и… говорейки по телефона, питам касиерката колко струват. Тя взима машинката и.. :“24 лева. Промоция!“
„Супер!“ Пробвам и тръгвам да плащам.
В този момент към джинсите ми се втурва дебела лелка с мустаци, издърпва ги от ръцете ми и… : „Как! Това са от новата колекция!“
„Но… първо – вижте как е зачеркнато и… “ „Да… излезе 24 лв.!“ – казва притеснено момичето от касата.
Дебеланата продължи да вика и да мачка панталона, набутвайки го н`ам къде. А аз, скърцайки зъби, си тръгнах. Пестя енергия.
3. Следва LILLY- прекрасна дрогерия.
Но… стигам до касата. Давам 20 лв. и касиерката с празен поглед не ги взима!
– “ Какво има?!“
– „Ами, дайте ми точно!“
– „Моля?! Вие сте на касата, не аз!“
– „Ами нямам да Ви върна!“
– „Какво искате да направя?!“
– „Ами… аз какво да направя?!“, изтърсва с пухтене, мръщене, тюхкане и тръгва да бърка по чекмеджета, портмонета…
Накрая… сякаш ми прави най-голямата услуга, почти бонус, ми връща ресто. Дори с бележка.
4. Междувременно съм си поръчала (за пръв път!) пазар от махленската месарница, в която пазарувам, откакто съществува – повече от 10 години! Не бях ползвала това наистина голямо удобство.
Донесоха, прекрасно, сметка, закопчана към плика, опаковано, прясно… супер!
Но… чак, като се прибирам решавам да отворя и разпределя… И вдигам две неща едно до друго – едното – много по-тежко от другото, а двете – написани с почти един и същи грамаж! Брях!!!
Това, което е „олекнало“, струва 7,50 килото – агнешки комплект. Грабвам и отивам да премеря! Наистина – писано е 2,400 кг., а тежи 1,280!
Обаждам се и изключително любезно обяснявам… Отсреща кършат ръце, оправдания, измисляния… една камара… Да видим утре какво ще се случи…
Но… Описвам тази днешна поредица, за да провокирам замисляне у всекиго…
Нима месарят няма да отиде и да си купи хляб от хлебаря, който пък ще си поправи обувките при обущаря, чиито деца също учат английски, където се ползва мобилен телефон, а той пък е на някой, който изнася концерти на публиката, където има и актьори, които пък си шият дрехите при шивачи, а и те ползват паста за зъби и тоалетна хартия от дрогерия, където плащат на една касиерка и…. дълга и широка… , но кръгът е ЕДИН!
Това сме всички ние! И, ако не сме ОВЦЕ от едната страна и недоволстващи в повечето случаи шмекери от другата, нещата биха изглеждали къде-къде по-другояче…
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
