Точно в 11,45 часа преди 76 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война.
Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература:
„Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…“
Днес в музея на Вапцаров на ул. „Ангел Кънчев“ в столицата за пръв път пред публика ще бъде изложен Червеният бележник на поета с оригинала на стихотворението „Не, сега не е за поезия…“.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
