Това ще се случи, ако Министерството на образованието и науката (МОН) одобри предложението за увеличение на броя на задължителните часове кормуване за курсистите, за да бъдат допуснати до шофьорския изпит.
Към момента бъдещите шофьори карат 31 часа на пътя, но според школите за обучение те не са достатъчни и трябва да бъдат увеличени до 45.
Курсовете за подготовка на водачите струват между 650 и 800 лв. в зависимост от инструктора и града.
„В момента се опитват за сметка на потребителя да решават проблеми на бизнеса. Самите школи очакват повишение в цената с 300 лв. Новината ви е, че цената ще стане 1000 лв.“, коментира пред „Сега“ председателят на Управителния съвет на Института за пътна безопасност Богдан Милчев.
На практика МОН изготвя учебните програми, по които да се обучават курсантите. От просветното министерство обаче отричат да са инициатори на предложението за увеличение на часовете. „Съюзът на българските автомобилисти са тези, които провеждат това обучение“, заявиха от пресцентъра на МОН. От асоциацията на автомобилистите пък бяха категорични, че не те са предложили идеята.
Според Богдан Милчев хората, които са прокарали това предложение, са председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов и председателят на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) Красимир Георгиев.
„Те искат да се вдигнат часовете, без да предложат ново качество и нови програми, за да може да се увеличи заетостта на инструкторите, които нямат достатъчно работа“, смята Милчев.
Георгиев и Иванов били членове на сформираната работна група по въпроса със заповед на министъра на образованието. За да бъде окончателно въведена промяната, е необходимо единствено одобрението на просветния министър Красимир Вълчев.
Според Милчев увеличението на броя на часовете по кормуване е грешна философия.
„Има хора, на които им трябват 50 часа, за да се научат, но на други и 20 им стигат. В момента има вътрешен изпит в школите и когато инструкторът види, че курсистът не е готов да се яви на реалния практически изпит, му казва, че са му необходими още часове“, отбеляза той.
Всъщност практиката да се карат допълнителни часове е масова. Голяма част от бъдещите шофьори предпочитат да си доплатят за по-дълго обучение, вместо да бъдат скъсани на изпита. На много места се рекламират шофьорски курсове за 300-350 лв., но и те достигат до 600 лв. с допълнителни плащания за часове. Според Милчев това ще продължи и след завишаването на задължителните часове.
„Ще продължат да дават допълнителни часове и никой не носи отговорност, че в регламентирания брой не са успели да си обучат хората“, категоричен е той.
Председателят на АКАБ Красимир Георгиев обаче е на друго мнение.
Пред „Сега“ той заяви, че има направен анализ, който показва, че курсистът, изкарал 45 часа вместо 31, е значително по-спокоен на изпита. Предложението идва от Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, както и от бранша и е подкрепено от министерствата на образованието и транспорта.
„Почти единодушно е“, уточни той. „След увеличението в броя на часовете цената също ще остане около 25 лева на час. Просто се увеличава броят на часовете. Няма как обаче крайната цена на курса да не се увеличи, при положение че часовете се увеличават с 50%“, призна председателят на АКАБ.
Той обаче смята, че „при всички случаи тази крайна цена е нулева в сравнение с това, което се случва на пътя.“ „Защото след тези мерки само един човек по-малко да бъде убит, стойността на неговия живот покрива увеличението“, аргументира се Красимир Георгиев.
Планирано е също така да бъдат въведени компютърни симулатори, които да се използват от кандидат-шофьорите по време на тяхното обучение. Тази идея обаче беше остро разкритикувана от бранша на автошколите.
„Като млад инструктор съм правил обучения на тренажор. След като приключеше и качвахме хората по автомобилите, резултатът беше нулев“, обясни Красимир Георгиев. Според него основната цел на хората, които лансират идеята със симулаторите, е „да приберат парите“.
„Тази цена от 20 хил. евро за симулатор, която е обявена, не е мародерска, а е безумна“, отбеляза още той. На противоположното мнение е Богдан Милчев, който пред „Сега“ потвърди, че именно той доставя симулаторите.
„Те са регламентирани в ЕС от повече от 10 г., но само като възможност. Те не са задължителни. В Германия автошколите, които използват такива симулатори, имат по-висока успеваемост със 7%. Там може до изкараш до 4 часа на симулатор. По този начин икономисваш човешки ресурс, амортизация на автомобила, време, гориво“, коментира Милчев.
Автоинструкторите обаче се заканват, че ще започнат протестни действия, ако бъдат принудени да купуват симулатори.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
