Деница Дилова е родена в Разград. Работила е като главен редактор на в-к „Лудогорски вестник” и е бивш ПР на Община Разград. След броени дни предстои издаването на поредния роман на талантливата писателка.
Деница, разкажи на нашите читатели малко повече за себе си и как стигна до тук?
През 2014 г. участвах в първото издание на анонимния конкурс за нов български роман на издателство „Сиела“, където изпратих ръкопис, над който работих около четири месеца. Неговото заглавие беше „Непорочна практика“ и той победи всички участвали 460 ръкописа. Издателството започна работа с текста ми и ръкописът претърпя няколко големи промени в сюжета. Романът излезе със заглавие „Дневният живот на нощните пеперуди“ през 2015 година. Преди това бях писала само кратки разкази и имах няколко публикации в интернет, както и две награди за кратка проза. Бях издала и една малка книжка с разкази, завършваща с рецепти. След този роман започнах работа върху втори и след три години бе факт „Безумецът от Таро“ – съвременен любовен роман. След него последва още един тематичен сборник с разкази за картоиграчи, а сега излезе и третият ми роман – „Себеподобните“.
Ти си журналист, какво те насочи към писането на книги и те отблъсна от журналистиката?
Не съм отблъсната от журналистиката в лошия смисъл. Бих казала, че бях уморена от отразяване на събития в Разград, тъй като градът е малък и липсва разнообразие. Започваш да циклиш на едно място и няма развитие, а освен това интересът към хартиените вестници ставаше все по-малък. На практика, работех нещо, без което можеше спокойно всички да живеят. Точно тогава, когато ходех с нежелание на работа, вестникът приключи своята дейност. Журналистиката, разбира се, има и хубави страни, тъй като се налага да разбираш от повече от едно нещо и пишеш за всякакви теми, което за бъдещ писател е много полезно.
Кое е твоето вдъхновение за книгите, които пишеш?
Не мога да кажа едно конкретно нещо, което ме вдъхновява, но забелязвам, че ми идват повече идеи, когато чета много. Сякаш се гмуркаш в някаква невидима материя, от която идва и твоето вдъхновение, но това става с много четене. Често съм се вдъхновявала от нещо, което са ми споделили, или от нечий случайно дочут разказ. С малко измислици и включване на някоя абсурдна случка, може да стане чудесна литературна творба.
Разкажи ни малко повече за новата ти книга, която тепърва ще излезе на пазара – романът “Себеподобните”.
„Себеподобните“ се роди много интересно. Преди две години Министерството на културата обяви за пръв път финансиране на създаване на произведение в областта на литературата. Кандидатстването беше лесно – трябваше само да имаш вече издадена книга, да те препоръча издател и да изпратиш идеята си. Седнах и спонтанно написах десет страници, с които кандидатствах. На 24 май обявиха одобрените и бях сред тях като получих финансиране да допиша книгата си. Нямах ангажимент да я издавам, трябваше просто да отчета произведението в електронен вид и принтирано на хартия. Работното заглавие беше „Безкрайни епилози“. Писах го цяло лято и го предадох през юли миналата година, след което го предложих на „Сиела“ за издаване. Оказа се, че романът претърпя доста метаморфози спрямо замисъла в началото – исках да е психологически философски роман, който е посветен на книгите, с главен герой млад мъж, пристрастен към четенето. Получи се така, че написах модерен роман за прехвърлянето на поезията и изкуството в Метавселената. Вкарах и изкуствения интелект, като се получи доста нестандартен роман, тъй като в него има философия, мистика, фантастика, но и много от нещата, които се случват днес – например, чатовете с изкуствения интелект.
Кое е посланието, което носи новият ти роман?
Посланието е, че старият свят отстъпва място на новия с всички тревоги около това и че новото идва дори когато не сме готови за него. Също така, че много хора няма да успеят да се приспособят към този нов свят, а всичко хубаво, което носят новите технологии, ще бъде придружено от нови опасности. Зад всяко гениално откритие на хората дебне и злото. В моя роман има и любовна история тъй като смятам, че любовта може да оцелее и в този свят, и в метасвета.
Трудно ли е да бъдеш писател в България?
Зависи какво очакваш – аз например в началото очаквах голям успех, но той не се случи по начина, по който си го представях. След това имаше моменти, в които бях отчаяна, но постепенно влязох във форма, в каквато всеки пишещ човек трябва да бъде – да не се вълнуваш от творбата си след като си я написал. Така хладно писах и „Перфектната колода“ за картоиграчите и смятам, че тя наистина се получи майсторски, заради това, че не влагах надежди и емоции. Какво ще стане с книгата ти не е твоя работа и само времето ще я оцени. Нищо не зависи от теб, освен най-важното – как си написал текста. По този начин не е трудно да си писател, дори е приятно.
Кое е следващото ти творческо предизвикателство?
Пиша нов тематичен сборник с разкази, но засега ще запазя тематиката в тайна. Мога да издам, че е доста провокативен. Също така вече мисля и за продължение на „Себеподобните“.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
