Проблемът с климатичните промени и липсата на вода се отразява на всеки аспект от живота ни. Дефицитите се усещат както в бита, така и в производството. Трайната суша през последните месеци, която остави почвата напукана и без нужната влага, се отразява пагубно и на земеделците, коментира Маломир Власов – представител на Сдружението на зърнопроизводителите в Лудогорието.
Сезонът се оказа изключително тежък за всички, заети в бранша, заради сушата, пожарите и ниските добиви. На места в страната ситуацията е критична, заради което от Националната асоциация на зърнопроизводителите подготвят официално писмо до министъра на земеделието с искане за спешна среща.
Повече за това как се отразяват климатичните особености на сектора в Разградско, обяснява Маломир Власов: „Добивите от есенните култури са значително по-ниски от миналогодишните, а където има повече продукция – е за сметка на изкупната цена. Инвестициите в семена, препарати и торове са по-големи, а земеделският календар се измести с месец напред. Надеждите ни са за дъжд в следващите часове“.
Конкретните числа показват, че тази година средният добив на пшеница в региона е в порядъка на 550-750 килограма и се търгува на цени от 35 стотинки при 40 стотинки за миналата година. Количествата произведена продукция варират за различните стопанства заради различната метеорологична прогноза, използваните технология, торове, препарати и подхранващи вещества. Постигнатите резултати след жътвата драстично се различават с очакванията на производителите за среден добив от 700 кг., попарени от студа през април, който завари пшеницата в напреднал стадий на развитие.
Приятна изненада са добивите от рапица, които варират средно в порядъка на 300-320кг. Добрата новина обаче е примесена с понижени изкупни цени, които миналата година са достигали 920 лева, а през тази кампания са в порядъка на 860-880 лева.
В момента тече масовата жътва на слънчоглед, като повсеместните добиви са 180-250кг. Рядко някой може да се похвали с 300-килограмова продукция, а очакваният среден добив за областта е 230кг. Дори тези песимистични резултати бележат известно подобрение в сравнение с миналата година, когато продукцията е била с 10 процента по-малко. Но отново повечето произведено количество върви ръка за ръка с по-ниските изкупни цени – сега са около 940-950 лева на фона на 1000-1050 лева от миналото лято.
Трагични са стойностите по отношение на царевицата. Очакваната максимална продукция е 100-200кг., а на места площите са напълно пропаднали. Тези земеделци остава да разчитат на обещанието за обезщетения без яснота за финансовите им измерения.
Разградско далеч не е изолиран случай, като същите и дори по-лоши резултати отчитат земеделците в „житницата на България“ – в Добрич, Шумен и в по-далечна Враца. Заради лошите обобщения от жътвата, все повече площи ще бъдат засявани с рапица на мястото на царевицата и отчасти на слънчогледа. Към момента 70 на сто от сеитбата на есенната култура е приключила и предстои подготовка за засяването на пшеница. В тази връзка, климатичните промени и сухите есени през последните години неминуемо оказват влияние и върху земеделския календар, който се е изместил с месец напред във времето. Досегашният оптимален срок за сеитбата на ечемик и пшеница е бил 25 септември – 10 октомври. Сегашните съвети на специалистите са за старт след 20 октомври и дори през ноември.
Катастрофалните резултати, които отчитат зърнопроизводителите, са в резултат на липсата на напояване на площите. На места, където времето се е смилило и е дарило земята с дъжд, продукцията е по-добра. Ако производителите не искат да разчитат на милостта на небето обаче, трябва да заделят крупни инвестиции в порядъка на стотици хиляди левове за напояване. Макар разглеждания въпрос за осигуряване на средства за напояване в държавния бюджет, реални стъпки до момента няма, пояснява Власов. Напредъкът е в повдигането на тази все по-належаща тема, която не е била във фокуса на вниманието допреди две години. „Да се докара вода, да се съживи напояването, да се предприемат адекватни и бързи реформи по отношение на напоителните системи – това е начинът за разрешаване на кризата“, подчертава зърнопроизводителят и дава за пример колегите си в съседна Румъния, които масово се възползват от поливната система.
На фона на намаляващата продукция високи остават цените на семена, препарати и торове. Само последните струват с 20 на сто повече спрямо миналата година и ако досега съотношението между закупувана тор срещу крайна продукция е било 1:2, то вече е нараснало до 1:3. „В близките пет години много хора ще се откажат от земеделието заради високите цени на вложените ресурси, ниските такива на продукцията и с оглед на климатичните промени“, прогнозира Маломир Власов. За да оцелее в тази среда, земеделецът трябва да подхожда мъдро в управлението на своето стопанство, смята още той. Но всички тези предпоставки далеч не са основателни за скок в цените на хляба или олиото, поне що се отнася до гледната точка на производителите. Тези фактори обаче ще окажат влияние върху цената на рентата, която ще спадне като мярка от страна на зърнопроизводителите, за да оцелеят. „Необходимо е въвеждането на плаваща рента по области и с оглед на преобладаващата култура, която се отглежда в дадено стопанство“, коментира Власов. По думите му сегашните установени твърди договорни отношения не са удачни, но регулация на плащанията няма. Средната цена на рентата в областта в момента е 80-90 лева, като в Исперих е най-висока и достига до около 100 лева.
Земеделците са изправени и пред проблема със засилената административна тежест, която идва от допълнителните пречки на екологичните изисквания. През предходния програмен период хората, заети с обработването на площите, са получавали по 30-32 лева за спазването на европейските директиви. Сега получават по 19 лева базови плащания, а ако искат към тях да прибавят още 12 лева – трябва да изпълняват различни екосхеми. По предложение на НАЗ в държавния бюджет ще залегнат 20 милиона лева за консервационно земеделие, което изисква намалена обработка на почвата и цели да стимулира щадящото производство. Парите са предназначени за около 1 300 000 дка, като стопаните ще ги получат по реда на записване.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
