Екоминистерството се готви да вади защитени територии от европейската екомрежа НАТУРА 2000, защото били вкарани в нея погрешка, без да са проверени данните.
Това става на фона на критиките от Европейската комисия, че България не управлява достатъчно адекватно тези зони. През юли миналата година Брюксел дори предупреди България, че ще започне наказателна процедура заради това, че нарушава правилата за опазване на териториите от НАТУРА 2000.
Парадоксалното е, че именно с аргумента за по-добрата грижа за НАТУРА зоните се прокарват поправки в Закона за биологичното разнообразие, представени във вторник пред журналисти от екомиинстъра Нено Димов и предвиждащи ревизия на обявените зони от европейската екомрежа, пише Mediapool.bg.
Той не можа да каже каква част от зоните ще подлежи на корекции, но факт е, че значителна част от инвестиционните проекти за строежи, особено по Черноморието и в планините, са възпрепятствани от ограниченията на европейската екомрежа.
Има огромно количество зони по НАТУРА, които не могат да бъдат там, и промените в Закона за биологичното разнообразие дава възможност грешките да бъдат поправени, каза Димов.
По думите му през 2007 г. обявяването на зоните от НАТУРА-мрежата у ставало по неясен начин и по съмнителни първични данни, с каквито Министерството на околната среда и водите не разполагало.
Това е старо медийно обвинение срещу екологичните организации при техни акции в защита на природата – че те се дали грешни данни за обявяване на зони за биоразнообразие.
„Държавата не разполага с голяма част от тези данни. Оттук нататък държавата не може да си позволи да взима решения по данни, които не са проверени. Тук новото е, че тези данни трябва да бъдат проверени за достоверността им. Ние сме свидетели на огромно количество зони, които попадат в НАТУРА и които по никакъв начин не могат да бъдат в НАТУРА, защото данните, по които са направени, са непроверени. Факт е, че тези грешки са правени преди повече от 12 години и е много трудно да бъдат изправени в момента и този закон дава и тази възможности“, каза министърът.
Той не можа да каже каква част от сега влезлите в обхвата на европейската екомрежа зони са попаднали там погрешка, тъй като „това е изключително сложна информация“, но припомни, че 34.8 % от територията на страната е обхваната в тази мрежа.
„Когато има възможност след приемането на този закон да имаме достоверна и проверена информация, ще даде шанс на всичко, което е проверено, да бъде коригирано“, каза Димов.
По думите му този закон е трябвало да бъде приет още преди три години.
„Ние търсихме баланса и последната кръгла маса и последната среща, която имахме със съвета на учените ни доведе на нивото, на което считаме, че имаме достатъчно широка подкрепа, за да може този закон да бъде приет“, каза Димов. Той обясни, че при последното обсъждане на поправките присъствали 16 неправителствени организации, 12 от които дали подкрепата си за тях.
„Имахме подкрепата на работодателски, на брашнови, синдикални организации, на местната власт. На практика включително след промените, които направихме със Съвета на учените и научната общност, считаме, че този закон е необходим. С приемането му ще развържем възможността за управлението на НАТУРА, а не със забраните, които потенциално застрашават една трета от територията на страната, което е лошо за околната среда, за бизнеса и за всеки един човек“, заяви екоминистърът.
Предлаганите промени в Закона за биологичното разнообразие предвиждат управлението на зоните от НАТУРА да се предостави на обществен съвет, в който да влизат различни представители на местните общности.
„Извън националните органи се създава водеща роля на регионални органи на управление, в които участват местните власти, собствениците на земи в района, регистрираните в района неправителствени организации. Разбира се, това ще бъде под ръководството на представителите на държавата в частност на районните екоинспекции. По този начин в рамката, която ще се задава на национално ниво, ще могат да бъдат взимани най-добрите решения, за да бъде намерен балансът между опазването на околната среда и развитието на региона“, смята Нено Димов.
„Досега плановете за управление (на НАТУРА зоните) не бяха задължителни. Философията на териториалните планове е да се дава приоритет на активните мерки пред забраните и ограниченията. Така отговаряме на една от критиките на Европейската комисия, че само чрез забрани не може да бъде постигнато добро състояние на различните местообитания и видове“, допълни министърът.
Притесненията на екоорганизациите обаче са, че местните бизнес лобита ще надделяват над решенията за управлението на защитените територии. Освен това природозащитниците обръщат внимание, че ще има дублиране на административни дейности, защото голяма част от НАТУРА зоните попадат в природни паркове.
„На първо място биологичното разнообразие се опазва, когато имаме разбирането да го опазваме. Законът е този, който дава рамка, а в тази рамка устойчивото управление става, когато са защитени максимален брой интереси. Вие не може да имате устойчива защита само чрез забрани. Това е нормално примерно за националните паркове, които имат ограничена територия. Да забраните една трета от територията на страната, няма как това да бъде устойчиво“, оправда предлаганите поправки министърът.
По думите му оттук нататък ще бъде задължение всяка организация, която работи и ползва публични средства за набиране на първични данни за защитените територии и правене на анализ, да предоставя тази информация на широката общественост. „След като обществото плаща за определени данни и информация, трябва да има достъп до тях“, заяви Димов.
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
