„…споделената отговорност и партньорство между училището и семейството е ключът за успешно взаимодействие в името на детето, новите реалности налагат по-широкото участие на родителите в дейността на образователните организации “, споделя още Карагьозовa.
За постигане на качествен образователен процес, за формиране на нов тип училищна култура, за позитивиране на цялостната училищна среда, изграждането на ползотворно сътрудничество между училището и семейството се явява педагогическо предизвикателство за съвременното училище. Независимо от ресурсите, с които разполага дадена образователна организация, под една или друга форма се случва това взаимодействие. Това не се постига лесно. Взаимоотношенията между учители и родители са сложни както всички отношения между хората. Те имат своята история, причини, фактори които влияят, променлива динамика, възходи и спадове. Разбирането на сложността и грижите, които изискват тези отношения, помагат за по-доброто им случване и развитие. Нивото на активност на родителите е много различно. Практиката показва че, в начален етап те участват много по-активно, в сравнение с прогимназиален етап, което води до отслабване на връзката с тях. Тогава се получава едно голямо дистанциране. Например в пети клас, една доста деликатна възраст, ученикът преминава от една роля в друга, отново е нужен период на адаптация към новите условия и изисквания на различните учители, тогава срещата с родителите, комуникацията с тях е от изключително значение. В центъра на семейното и училищното възпитание стои детето. От това произтича и необходимостта от тясно сътрудничество между учителя и родителя, от там и партниране на семейството с училището. Веднъж създадено то трябва да се развива, да се приеме като път, по който трябва да се крачи независимо от временните пикове или спадове, които ще преживява. Примерите от добрите практики, в които присъствието на родителя в различни активности и инициативи на училището са резултатите от полагането на целенасочени усилия от страна на училището в един продължителен процес на опити, успехи и неуспехи за включването на родителите в живота на училището. Едно уважаващо себе си училище е отворено към промените, които произтичат от новите реалности и приема произтичащите от това предизвикателства. Модерното, иновативното училище в своята цялостна стратегия за мисията и визията на учебната организация акцентира и върху ролята на родителя, и полага усилия да отреди полагащото й се място в училищното пространство било то като гости, доброволци, партньори, съмишленици и постоянно търси нови форми и възможности за развиване на тези отношения, според собствените желания, възможности и свободното време на родителите. Те трябва да познават училището отвътре, да познават неговата динамика, силните и слабите страни, за да могат да участват по-адекватно и по-пълноценно, като дават идеи, предлагат решения. Когато родителите познават училището и методиката на работа на учителите, когато знаят какво прави детето им и как протича цялостния процес, те не биха дошли да раздават само „ вид правосъдие“ и да отправят несправедлива критика, както показват примерите от училищната хроника по места в страната.
Както децата в един клас се открояват със своите различия, така е и с родителите. Не всички родители са заинтересовани от училищния живот. С една част се налага по упорита и настойчива работа. Трябва да им се казва, че тяхното мнение е важно и че биха променили училищната среда да стане още по-гостоприемна, и че тяхната подкрепа е от значение, по отношение на децата им – как биха искали да се развиват, какво образование да получат, в какви училищни и извънкласни форми е най-удачно да участват и др. Много е важно отношенията на всички нива учители-родители-деца непрекъснато да се хармонизират и синхронизират. Това води до засилване на доверителните връзки и усещането, че техният глас и мнение са важни и, че се зачитат и води до намаляване на противопоставянето между родители и учители. Противопоставянето е в ущърб на децата и учителите и от него никой не печели. При постоянно противопоставяне, класната обстановката е неспокойна, учителят, децата и родителите в стрес и тревога, което води до нарушаване на цялостния учебен процес в училище и води до усложняване на отношенията, от които никой не печели. Търсенето на вина у някой не е решение на възникнал проблем или казус. Ето защо е необходимо да се изграждат „мостове“ на сътрудничество и да има воля за конструктивна и ефективна комуникация. Проблемите и сложните ситуации налагат конструктивен диалог и желание от всички страни за тяхното отстраняване приемлив за всички страни, като преобладават позитивите. Родителските срещи могат да преминават под друг формат, в който да преобладава дискусията. Взаимното изслушване и обсъждане на даден проблем, който засяга класа, може да немери по-бързо и лесно решение, когато се анализират различните гледни точки. Едно подобно обсъждане засилва емоционалната близост между участниците, изгражда сплотени отношения, които засилват усещането за екипност и работа в група.
Включването на родителите в училищния живот е най-добрият и работещ подход в търсене на най-доброто решение за бъдещото развитие на учениците. Ето защо съвременното училище трябва да поддържа едно отворено пространство, за да осигури и даде на родителя да бъде част от него, а това е успешна стъпка за вдъхване на доверие и формиране на педагогическа култура у съвременния родител, който е търсещ, заинтересован и инициативен родител. Училището и семейството трябва да бъдат добри партньори, защото пред тях стои една цел-формирането на пълноценни личности, способни да се справят с различни по сложност ежедневни задачи и предизвикателства. Ползотворното сътрудничество помага за повишаване на родителския потенциал за упражняване на влияние и активност в училищния живот и оказване на образователна, възпитателна и емоционална подкрепа на децата вкъщи.
д-р Надие Карагьозова
снимка: Общинско радио-Разград
Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]
facebook Присъединете се към нашата Facebook група за новини от Разград и региона.
