Германия и България имат „най-бързащите“ шофьори

Германия е една от малкото страни в света, в която няма ограничение за скоростта по автомагистралите.

В началото на годината дойде предложение тя да бъде ограничена до 130 км/ч с аргументи като намаляване на замърсяването на въздуха, принос в борбата срещу климатичните промени и намаляване на броя на катастрофите. България се нарежда веднага след Германия с ограничение на максималната скорост от 140 км/ч, пише 24 часа.

YouTube

Да има ли ограничения на скоростта в Германия, или не?

Немски еколози предложиха да се въведат ограничения от 130 или 120 км/ч по аутобаните. Причината да няма ограничение се корени в изключителното значение, което има автомобилната индустрия за икономиката на Германия. Германските автомобилни концерни произвеждат все по-мощни коли, а германските шофьори са известни с любовта си към колите с повече конски сили. Липсата на ограничения по магистралите, разбира се, не е безпределна – има достатъчно участъци, в които знаци задължават шофьорите да свалят крака от газта, за да се съобразят с условията по пътя. Но там, където условията са налице, горната граница е само препоръчителна – 130 за магистрали и скоростни пътища, няма наказания, ако е по-висока.

Малко известен факт е, че по тази причина в Германия съществува дори автомобилен туризъм – шофьори от Япония се записват в автомобилни круизи, в които могат да изпробват мощността на колата докрай.

Високата скорост обаче замърсява сериозно въздуха. Според еколози при въвеждане на ограничения фините прахови частици във въздуха ще намалеят с 35%.

Още по-сериозен аргумент за това е и броят на жертвите в катастрофи – полицията многократно доказва, че над 50 на сто от жертвите по пътищата са заради каране с твърде висока скорост.

Правителството засега обаче не смята да послуша експертите. Говорителят на кабинета Щефен Зайберт посочи, че съвременните автомобили имат интелигентни средства за намаляване на скоростта в рискова ситуация и не е нужно това да се регулира отвън.

Министърът на транспорта Андреас Шойер също категорично отхвърли възможността да се сложи ограничение на скоростта. В дискусията се включиха и белодробни лекари, според които няма достатъчно доказателства, че точно фините прахови частици от автомобилите са свързани със заболявания на белите дробове и смърт.

Любопитна подробност е, че дискусията за това дали да има ограничения на скоростта в Германия далеч не е нова. Тя се води от над 100 години с променлив успех. През 1910 г. за първи път е отменена горната граница от 15 км в час в градовете. С идването на националсоциалистите на власт през 1934 г. са вдигнати всички лимити – и тези по магистралите. Това трае 5 години, когато се оказва, че високата скорост взема твърде много жертви, а Третият райх има нужда от войници. Затова и се въвеждат отново ограничения – 100 км/ч по аутобаните, 60 в града. През 1953 г. автомобилната индустрия вече се очертава като основен източник на доходи в Германия – скоростта отново е без ограничения. Петролната криза през 70-те връща знаците, позволяващи максимум 130 км/ч.

Споровете за ограничение на горната граница се водят в цяла Европа. Като засегнати са не само магистралите, а и скоростните, селските и градските пътища.

От 1 юли 2018 г. френското правителство свали максималната скорост по второкласните пътища от 90 на 80 км/ч. Това е и една от причините за бунт на т.нар. жълти жилетки, които смятат, че подобни ограничения се отразяват пагубно на бюджета им. Причината да се въведе ограничение от 80 км/ч е твърде високият брой жертви при катастрофи – през 2016-а те са били 3500.

Всички двулентови пътища вече са с новата максимална скорост. Четирилентовите са без промяна – 130 на магистрали и 110 на скоростни пътища. При дъжд ограничението е съответно 110 и 100 км/ч.

Испания последва примера на Франция и също свали скоростта по второкласните пътища от 100 на 90 км/ч. Нещо повече, испанците смятат от пролетта на 2019-а да намалят скоростта в градовете до 30 км/ч навсякъде.

Холандия пък за последно е правила промени в закона си с обратен знак – вдигна максималната скорост през 2012-а. Само че дотогава тя бе 100 по аутобаните и 80 по второкласните пътища. Сега по магистралите се кара с до 130 км/ ч Страната е и първенец по нисък брой на жертви в катастрофи – 3,6 на 100 000 души.

В цяла Европа максималната разрешена скорост за каране в града е 50 км/ч, само в Украйна и Беларус тя е 60 км/ч. Карането по второкласни пътища е с различна толерантност. В Гърция например трябва да гледате знаците – на места тя е 90, на места стига до 110. Подобно е и в Люксембург. В повечето останали държави тя е 90. В Малта, Кипър, Черна гора, Македония и Швейцария – 80. Горната граница на скоростта по магистралите е най-ниска в Норвегия – между 90 и 100 км/ч.

В Италия максималната скорост не може да е над 130 км/ч на магистралите, 110 на основните извънградски шосета, 90 на второстепенните извънградски шосета и 50 по улиците на населените места.

От лятото в Австрия по част на една от основните магистрали е вдигната максимална скорост на 140 от 130 км/ч.

В случаите на влошени атмосферни условия от всякакъв характер максималната скорост не може да надвиши 110 км в час за магистралите и 90 км в час за основните извънградски шосета.

Глобите у нас скоро ще задминат немските

С последните гласени поправки на Закона за движение по пътищата глобите в България ще станат значително по-високи от тези в Германия. Немските санкции в момента са малко по-солени от нашите, а в някои случаи дори и по-ниски. В следващите месеци обаче у нас се очаква глобите да бъдат удвоени.

Глобите за превишена скорост в населено място в Германия са: до 10 км/ч – 15 евро, 11-15 км/ч – 25 евро, 16-20 км/ч – 35 евро, 21-25 км/ч – 80 евро и 1 точка от талона, 26-30 км/ч – 100 евро и 1 точка от талона, 31-40 км/ч – 160 евро и 2 точки, 41-50 км/ч – 280 евро и 2 точки, 61-70 км/ч – 480 евро и 2 точки, над 70 км/ч 680 евро и 3 точки.

В България, ако карате в град или село с повече от разрешеното, ще бъдете санкционирани по следния начин: 10 км/ч отгоре – глоба 20 лв., от 11 до 20 км/ч – 50 лв., от 21 до 30 км/ч – глоба 100 лв. и отнемане на 2 контролни точки, от 31 до 40 км/ч – глоба 400 лв. и 6 точки, над 40 км/ч – глоба 600 лв и 12 точки, над 50 км/ч – глоба 700 лв., за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв .и три месеца без книжка и 16 точки.

Глобите за превишена скорост в извъннаселено място в Германия са следните: до 10 км/ч – 10 евро, 11-15 км/ч – 20 евро, 16-20 км/ч – 30 евро, 21-25 км/ч – 70 евро и 1 точка от талона, 26-30 км/ч – 80 евро и 1 точка, 31-40 км/ч – 120 евро и 1 точка, 41-50 км/ч – 160 евро и 2 точки, 51-60 км/ч – 240 евро и 2 точки, 61-70 км/ч – 440 евро и 2 точки, над 70 км/ч – 600 евро и 3 точки.

В България за и извън населено място за превишаване с: 10 км/ч – глоба 20 лв., от 11 до 20 км/ч – 50 лв., от 21 до 30 км/ч – глоба 100 лв, и отнемане на 2 контролни точки, от 31 до 40 км/ч – глоба 300 лв и 6 точки, от 41 до 50 км/ч – глоба 400 лв. и 12 точки, над 50 км/ч – глоба 600 лв., за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. и 16 точки.

В Германия при каране с алкохол над 0,5 промила глобата е 500 евро, книжката се отнема за 2 месеца. При над 1 промил книжката се отнема завинаги. У нас при концентрация над 0,5 до 0,8 промила включително – 6 месеца без книжка и глоба 500 лв, отнемат се и 10 контролни точки. При концентрация над 0,8 до 1,2 промила включително – година без книжка и глоба 1000 лв. При повторно нарушение книжката се отнема за една до три години и се налага глоба от 1000 до 2000 лв.

Глобата за преминаване при червен светофар в Германия е 200 евро и 1 месец без книжка. Ако има причинена катастрофа заради това, глобата се увеличава спрямо щетата. В България глобата за минаване на червено, която в момента е 100 лв., скоро ще скочи на 150 лева.

В Лондон въвеждат ограничение до 32 км/ч

Властите в Лондон започват да въвеждат ограничение от 20 мили в час, или 32 км/ч, в опит да се намалят катастрофите. Досега разрешената скорост в британската столица бе до 48 км/ч, но проучвания са показали, че при по-ниската скорост има пет пъти по–висок шанс човек да оцелее. Нови ограничителни знаци трябва да бъдат поставени в целия град до 2020 г. Лондонският кмет Садик Хан обаче смята да разшири зоната с по-ниска скорост и тя да обхване и някои от предградията. Сега годишно в автомобилни катастрофи загиват или са ранени над 2000 души. Критици на ограничението твърдят, че то няма да има ефект, тъй като и в момента в Лондон е трудно да се кара бързо заради големите задръствания.

По принцип максималната скорост в жилищни райони във Великобритания е 30 мили в час, или 48 км/ч, ако няма знаци, указващи друго. Все повече градове обаче обмислят дали да не я намалят, както направи Бристъл. Местните власти там твърдят, че въведеното ограничение от 32 км/ч помага да бъдат спасени около 4 човешки живота годишно.

Извън населени места британските шофьори могат да карат с до 96 км/ч, ако пътят е само с едно платно, или с до 112 км/ч, ако е двулентов. Толкова е ограничението и за магистралите, като на някои от тях скоростта е променлива.

Те са снабдени с огромно количество камери и електронни табла, които измерват трафика и според него въвеждат ограничения в дадени отсечки. Така наречените умни магистрали са въведени преди няколко години, за да се намали вредното влияние върху околната среда от работещите в задръствания, автомобили. Освен че променя разрешената скорост според задръстванията, електронната им система разрешава временно и шофиране в аварийната лента, за да се справят водачите с локални задръствания.

Една от тези умни магистрали е околовръстното на Лондон. Всеки ден по М25 минават стотици хиляди моторни превозни средства и благодарение на променливи табла за скорост им се осигурява по-безопасно и приятно пътуване.

В Англия минималната глоба за превишена скорост е 100 паунда, или 222 лв., а максималната е 2500 паунда или 5568 лв.

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



viber

Върни се горе