Вредят ли изборите на нашите деца?

Повод да споделя тези редове е срещата ми с разтревожен родител, който не може да утеши сина си, подложен на стрес и тормоз от страна на съучениците си с началото на предизборната кампания, защото баща му е кандидат за общински съветник, а негов съученик е син на кандидат-общински съветник от друга партия. Подобни примери много от ежедневието. Дебнат се определени служители от всякакви институции- кой с кого говори, с кого е седнал да сподели чаша кафе, за кого агитира. Служители се оплакват от заплахи, предпочитат да преглъщат, да премълчават, за да запазят хляба си. Ето това не бива, не бива да се случва. Не бива възрастните да допуснат деца да бъдат въвличани в политически интриги. Не бива възрастните да бъдат лошия пример за децата. Те копират модела на поведение на възрастния. Не бива да се извиват ръцете на служителите, защото те трябва да работят в среда без стрес и напрежение. Но за жалост, реалността е друга.

Страната ни премина през много избори до момента-парламентарни, местни, за евро-парламент. На политическата сцена излизат и се надпреварват партии, коалиции, независими кандидати. Това означава, че всички следващи избори трябва да показват по-голяма политическа култура и зрялост. Но така ли е в действителност? Една и съща картина се повтаря всеки път по време на избори – нападки, заплахи, езикът на омразата, арогантно противопоставяне без ясни аргументи. С едно дума нищо позитивно и добронамерено. Изборите се вид състезание. На състезание печелят най-добрите, най-подготвените, най-мотивираните, най-последователните и постоянните в своите намерения и желания. В една честна спортна конкуреция, единият винаги води и добрата етика изисква да признаеш, че някой този път е бил по добре подготвен и да го поздравиш. Честната игра е винаги печеливша, дори и да не си бил на финала. Честната игра е коректив и показва слабите проблемни зони в подготовката, организацията и провеждането на дадена дейност. С една дума идва да ни учи, да ни прави по добри-и по-успешни. Отчетеш ли ги, другият път си по-добър и печелиш. Така трябва да се приемат и изборите-като състезание. И в една честна конкуренция отделните кандидати да се презентират пред избирателя, като покажат най-доброто от себе си- като програма за управление, като идеи, като ценности, като използват позитивен тон, ясни послания, добронамереност и толерантност към отделните представители независимо от партийна и етническа принадлежност.

За това нека не забравим, че на 28 октомври 2019 година, слънцето ще изгрее отново за всички. По улиците ще се разминаваме със същите хора, с които ни среща обичайно ежедневието. За това трябва да не допускаме човечността, който е най-големият дефицит в днешно време да си отиде от нас. Допуснем ли това, губим част от себе си. И нека бъдем светлия пример за децата ни, които утре ще продължат и надграждат започнатото от нас.

Върни се горе